Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— О! — прошепна с пресекващ глас Люси. Обяснението я обърка още повече. — Съжалявам за родителите ви.
По лицето на Тамсин пробяга сянка и сестрата на Сейнт Симон за първи път видя и другата, съвсем различна страна на момичето със загоряло от слънцето лице и сияещи очи. Но Тамсин се овладя бързо.
— Мисля, че това представяне насред пътя беше малко необичайно, но какво да се прави? А сега е по-добре да продължим към къщата. Надявам се, че брат ви се е прибрал. Трябваше да направи някои посещения.
Тя обърна коня си и продължи да язди покрай каретата. Габриел беше изчезнал, вероятно се беше прибрал в обора.
Като чу шума в голямата зала, Джулиън излезе с намръщено чело от библиотеката. Но видя сестра си и се усмихна зарадвано.
— Люси, прекрасно е, че си тук. — Той я целуна по бузата и се обърна към зет си: — Фортескю. Каква радостна изненада.
Гарет разтърси предложената му ръка и си внуши, че ироничният тон в гласа на Сейнт Симон не е бил истински.
— Реших, че не е зле да посетим семейството — проговори любезно той. — Люси мисли, че би могла да ви помогне да забавлявате гостенката си. Ние вече се запознахме с мис… мис…
— Тамсин — помогна му Джулиън. — Тамсин Барон. Но Тамсин е достатъчно.
— Да, да, естествено. — Гарет се обърна със сърдечна усмивка към Тамсин, която стоеше мълчаливо зад него и чакаше да свършат с поздравленията. — Замайваща класа, Сейнт Симон.
— За Тамсин ли говорите? — попита полковникът с високо вдигнати вежди.
— Не, разбира се, че не. — Гарет се смути, и без това червеното му лице пламна още повече. — Говоря за коня.
Люси гледаше смутено пред себе си. По някаква незнайна причина в присъствието на Джулиън Гарет винаги се държеше като глупак. Брат й беше изрядно учтив, но Гарет се смущаваше и говореше глупости.
Тамсин направи крачка напред.
— Милорд полковникът обича да си прави шеги, сър Гарет. Но вие имате право да хвалите Цезар, това ви издига още повече в очите ми. — Тя се обърна към Люси: — Лейди Фортескю, сигурно сте уморена от пътуването.
— О, моля ви, наричайте ме Люси. — Младата жена беше напълно объркана. Беше очаквала достойно за съчувствие, потиснато сираче или екзотична тъмнокоса дама, увита в дантелени мангали и с огромно ветрило в ръка. Тази самоуверена млада жена, която говореше английски с едва забележим акцент, беше пълна изненада за нея.
— Здравейте, мис Люси! Сигурно сте изтощена от дългото пътуване. — Мисис Хиберт излезе с усмивка от кухнята. — Елате с мен горе. Ще ви донеса чай и вода за къпане. Сигурно ще вечеряте в стаята си.
— О, да, благодаря, мисис Хиберт. — Люси се усмихна с благодарност на старата икономка и нервите й се отпуснаха. Последва я към стълбата, но спря на първата площадка и се обърна към залата: — Тамсин, искате ли да дойдете с мен горе и да пием чай, преди да се окъпя?
Тамсин хвърли бърз поглед към полковника. След караницата миналия ден двамата не бяха разговаряли за посещението на сестра му. Всъщност по-правилно беше да се каже, че почти не бяха разговаряли. Грозните думи, които си бяха казали, ги разделяха с невидима стена. Сега блестящо-сините му очи светнаха предупредително и Тамсин отново усети онази безкрайна, мъчителна тъга, която беше изпитала вчера. Но гневът я прогони много скоро. Какво си въобразяваше той! Тя щеше да му докаже, че не е глупачка. Затова му обърна гръб и се усмихна зарадвано на сестра му.
— С удоволствие ще дойда с вас, Люси. Но съм сигурна, че след като си починете добре, ще слезете да вечеряте с нас. — Тя не можеше да си представи, че някой може да се храни сам в стаята си.
Люси размисли и й стана ясно, че беше решила да вечеря сама главно защото знаеше, че Джулиън и Гарет очакваха това от нея. Истината беше, че винаги предпочиташе да се храни в компания.
— Права сте — засмя се тя. — И аз така мисля.
— Чудесно. — Тамсин тръгна след нея по стълбата и двамата мъже останаха сами.
— Е, каква е историята на момичето, Сейнт Симон? — попита сърдечно Гарет, когато двете жени изчезнаха. — Люси умира от любопитство. Мило малко същество, нали?
— Значи дължа това посещение само на любопитството на Люси — отбеляза хладно Джулиън. — Странно, защото бях готов да се обзаложа, че пак сте се оплели в дългове, Фортескю, и искате да се отървете от нахалните кредитори. — Той тръгна към библиотеката и попита през рамо: — Желаете ли чаша вино?