Четиридесет и петимата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Маргьорит дьо Валоа #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Четиридесет и петимата». Краткое содержание книги:
В последната част на трилогията — „Четиридесет и петимата“, отново се срещаме с Диана дьо Монсоро, трагично влюбена в рицаря Бюси, предателски убит. Тя си поставя за цел да отмъсти на убийците му. Впечатляваща е картината на обречеността на фамилията Валоа. Публичната екзекуция на политическия престъпник Салсед не може да спаси Анри III, не могат да го спасят и четиридесет и петимата верни телохранители.
След тези думи последва мълчание още по-дълбоко от предишното.
Анри дьо Навар се разходи из кабинета.
— Ето какво, господине — проговори той накрая, — аз се отказвам от предложението на негово величество краля на Испания.
— Вие отхвърляте ръката на инфантата! — викна испанецът.
Отговорът го срази като внезапно получен удар.
— Честта е висока, господине — отговори Анри и вдигна глава, — обаче тя не е по-висока от честта да имаш за съпруга дъщерята на краля на Франция.
— Да, но първият брак ви влече към гроба, господарю. Вторият — ви приближава към престола.
— Аз знам, господине, че вие ми предлагате главозамайваща съдба, но аз няма да я купя с цената на кръвта и честта на моите бъдещи поданици. Нима, господине, аз ще вдигна меч против краля на Франция, моя шурей, заради испанците, чужденците?! Нима аз ще спра победното шествие на френското знаме? Нима ще допусна брат да тръгне против брата и ще доведа чужденците в своето отечество?! Господине, изслушайте ме: аз молих моя съсед, краля на Испания, за помощ против господата дьо Гиз, размирниците, посягащи на моето наследство, но не против херцог д’Анжу — моя шурей, не против краля Анри III — моя приятел, не против моята съпруга, сестрата на краля, моя сюзерен. Кралят на Испания иска да завладее отново изплъзващата се от него Фландрия? Нека той да постъпи, както неговия баща Карл V; нека да помоли краля на Франция да го пропусне през френските владения и да се яви във Фландрия с искането да му върнат званието на пръв гражданин на Гент.
Готов съм да се обзаложа, че крал Анри III ще го пропусне също така, както това направи навремето крал Франсоа I… Аз се домогвам до френския престол. Сигурно така смята негово католическо величество. Може би. Но аз не се нуждая от неговата помощ, за да завладея този престол. Ако този престол остане празен, аз сам ще го заема въпреки всички величества на света. Прощавайте, господине!
Посланикът не можеше да дойде на себе си от изумление. Той смотолеви:
— Пазете се, господине: доброто съгласие между съседи леко може да се наруши с една непредпазлива дума.
— Господин посланик — продължи Анри, — запомнете какво ще ви кажа. Да бъда или не крал на Навара за мен е едно и също. Венецът ми е толкова лек, че аз няма да забележа, ако той падне от главата ми. Предайте на вашия повелител, че аз претендирам за нещо повече от това, което той ми предлага. Сбогом.
И Анри, станал отново друг човек, а не човека, когото всички виждаха в него, с любезна усмивка изпрати посланика до прага.
Глава 18
Шико беше така изумен, че даже не помисли да излезе от шкафа за книги, когато Анри остана сам. Кралят сам вдигна завесата и го тупна по рамото.
— Е, как излязох от положението според теб, метр Шико?
— Забележително, господарю. За крал, който не приема често посланици, вие прекрасно можете да го правите.
— Но такива посланици се явяват пред мен по вина на моя брат Анри.
— Как така, господарю?
— Приятелю, съвсем ясно е, че за някого е много изгодно да ме скара с жена ми.
— Признавам, господарю, че не съм така проницателен, както вие мислите.
— Разбира се, моят брат Анри само чака да се разведа с неговата сестра.
— Но, защо? Обяснете ми. Дявол го взел, не съм и мислил, че ще намеря толкова добър учител!
— Шико, ти знаеш ли, че забравиха да ми платят зестрата?
— Не знаех това, господарю, но подозирах.
— Че зестрата се състоеше от триста хиляди златни екю?
— Не лоша сума.
— И от няколко крепости в това число Каор?
— Отличен град, дявол го взел!
— Аз не поисках пари (колкото и да съм беден, аз се смятам за по-богат от краля на Франция), а крепостта Каор.
— Кълна се в Бога, вие сте постъпили правилно, господарю.
— Та затова… — каза кралят със своята тънка усмивка. — Сега разбра ли?
— Не, дявол да ме вземе.
— Затова се опитват да ме скарат с жена ми, но така, че да поискам развод. Няма жена, няма и зестра: триста хиляди екю, крепости и най-важното — Каор. Нелош начин да се наруши дадената дума, а моят брат Валоа е майстор при залагането на подобни капани.
— Вие, господарю, много бихте желали да получите тази крепост, нали? — попита Шико.
— Разбира се! Та какво е моето беарнско кралство? Нещастно малко княжество, което до такава степен е окастрено от скъперничеството на шурея и тъща ми, че свързаната с него кралска титла звучи като подигравка.