![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
Нуз се присегна за една папка и намери вътре плик.
— Джейк, това е решение с днешна дата, с което се отхвърля молбата за мястото на делото. Изпратих екземпляр на Бъкли, а твоят е тук. Оригиналът е вътре и ще ти бъда задължен, ако го заведеш към делото при секретарката на съда в Клантън.
— С удоволствие.
— Надявам се, че вземам правилно решение. Изтормозих се, докато стигна до него.
— Трудна работа — съгласи се Джейк, опитвайки се да покаже съчувствие.
Нуз извика прислужницата и поръча джин с тоник. Настоя да покаже розите си на Джейк и двамата приказваха цял час, излегнати в задния двор, където се любуваха на цветята. Джейк си мислеше за Карла, за Хана и своя дом, за динамита, но галантно продължи да проявява интерес към творенията на Ихавод.
Петъчните следобеди напомняха на Джейк за университета, където той и приятелите му често пълнеха любимия си бар в Оксфорд и се наливаха безгрижно с бира, обсъждайки новооткритите си правни теории или ругаеха безочливите, арогантни и властни професори по право. А ако времето бе топло и слънчево, трупаха камари с бира в открития и раздрънкан бийтъл на Джейк и запрашваха към брега на Сарди Лейк, където момичетата от девическия университетски клуб мажеха красивите си загорели тела с масло, потяха се на слънцето и пренебрежително обръщаха гръб на подвикванията на разни подпийнали студентчета. Липсваха му онези безгрижни дни. Мразеше Юридическия факултет — всеки студент по право, който притежава що-годе разум, го мразеше, — но му липсваха приятелите и хубавите часове, особено петъците. Липсваше му волният живот, въпреки че навремето напрежението му се струваше непоносимо понякога, особено през първата година, когато преподавателите ги мачкаха здраво. Липсваше му усещането, че е без цент в джоба си, защото, когато нямаше, наистина нямаше, и повечето му колеги често изпадаха в подобно положение. Сега, когато имаше доходи, непрекъснато се тревожеше за ипотеки, режийни разноски, кредитни карти и сбъдването на американската мечта да забогатее. Не точно богат, а заможен. Липсваше му допотопният фолксваген, защото беше първата му кола, подарък за дипломирането в гимназията, и бе напълно изплатен за разлика от сегашния му сааб. Понякога му липсваше ергенската свобода, въпреки че имаше щастлив брак. Липсваше му и бирата — независимо дали бе в кана, тенекиена кутийка или бутилка. Това нямаше значение. Не че беше пияница, но обичаше да пие в компания и всяка свободна минута прекарваше с приятелите си. В университета не пиеше всеки ден и рядко се напиваше. Но си спомняше и няколко тежки, мъчителни махмурлука.
После се появи Карла. Срещна я в началото на последния си семестър и след шест месеца се ожениха. Беше красива и това го привлече. В началото бе затворена и малко се надуваше, както повечето богати момичета от университета Оул Мис. Ала скоро разбра, че тя е не само красива, но и добра и всъщност няма самочувствие. Така и не успя да си обясни как една красавица като Карла може да бъде неуверена. Тя бе стипендиантка по хуманитарни науки и амбициите й се изчерпваха с това да преподава няколко години в училище. Семейството й имаше пари, майка й никога не бе работила. Същото се отнасяше и до Джейк — богато семейство, и липса на амбиции за кариера. Той искаше съпруга, която да си бъде вкъщи, да бъде красива и да има деца, а не да се опитва да става глава на семейството. Беше любов от пръв поглед.
Тя обаче ненавиждаше пиенето, независимо къде, кога и с кого. Когато била малка, баща й пиел много и имаше горчиви спомени. През последния си семестър Джейк отказа всякакво пиене и отслабна с осем килограма. Изглеждаше чудесно, чувстваше се чудесно и беше влюбен до уши. Но бирата му липсваше.
Беше петък и бе горещо. Карла бе на деветстотин мили. Нямаше желание да се връща в кантората. Работата там можеше да почака до утре. Някакъв луд се бе опитал да убие семейството му, да зачеркне неговата архитектурна забележителност от Националния регистър на историческите паметници. Най-голямото дело в кариерата му бе след десет дни. Той не беше готов и напрежението растеше. Току-що бяха отхвърлили най-важната му молба преди процеса. Беше жаден. Джейк спря и си купи опаковка с шест кутии бира.
Бяха му необходими почти два часа, за да измине шейсетте мили от Честър до Клантън. Наслаждаваше се на пътуването, на пейзажа, на бирата. Два пъти спира да се облекчи и веднъж за още шест кутии. Чувстваше се чудесно.
В това състояние имаше само едно място, където можеше да отиде. Нито вкъщи, нито в кантората, в никакъв случай в съда, за да заведе при секретарката подлото разпореждане на Ихавод. Паркира своя сааб зад мръсното малко порше и се понесе по тротоара с ледена бира в ръка. Както обикновено Лусиен се полюляваше бавно на стола си на предната веранда, пиеше и четеше някаква монография. Затвори книгата, хвърли поглед на бирата и се усмихна на бившия си помощник. Джейк също му се ухили.