Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Какъв е поводът, Джейк?
— Нищо особено. Просто ожаднях.
— Виждам. А жена ти?
— Тя не ми нарежда какво да правя. Не завися от никого. Аз съм си господар. Ако ми се пие, пия си бирата, а тя няма думата. — Джейк отпи дълга глътка.
— Сигурно жена ти не е в града.
— В Северна Каролина е.
— Кога замина?
— В шест тази сутрин. Двете с Хана взеха самолета от Мемфис. Ще остане при родителите си в Уилмингтън, докато свърши процесът. Те имат приказна къщичка на брега, където прекарват лятото.
— Заминала е сутринта, а следобед ти вече си пиян.
— Не съм пиян. Все още.
— Откога пиеш?
— От няколко часа. Купих си шест кутии, когато тръгнах от дома на Нуз, към един и половина. Ти откога пиеш?
— Обикновено от закуска. Защо си ходил у тях?
— Обядвахме и обсъждахме процеса. Той отказа да промени мястото.
— Какво отказа?
— Чу го. Процесът ще бъде в Клантън.
Лусиен отпи и разклати леда.
— Сали! — кресна той. — Обясни ли ти защо?
— Да. Каза, че било невъзможно да се намерят някъде съдебни заседатели, които да не са чували за случая.
— И аз ти казах същото. Обоснована причина от гледна точка на разума, но необоснована от правна гледна точка. Нуз греши.
Сали се появи с ново питие и взе бирата на Джейк, за да я сложи в хладилника. Лусиен отпи солидна глътка и премляска. Обърса устни с ръка и отпи отново.
— Разбираш какво искам да ти кажа, нали? — попита той.
— Естествено. Само бели съдебни заседатели.
— Така, плюс връщане за ново разглеждане, ако го осъдят.
— Не бъди толкова сигурен. Нуз вече се е съветвал с Върховния съд и смята, че няма да има преразглеждане дори и да се поиска отвод от целия състав съдебни заседатели. Смята, че е непоклатим.
— Той е един идиот. Мога да му извадя двайсет прецедента, според които мястото трябва да се промени. Мисля, че се страхува да го направи.
— Защо ще се страхува?
— Някой го притиска.
— Кой?
Лусиен се наслаждаваше на златистата течност в голямата си чаша и бавно разбъркваше кубчетата лед с пръст. Подсмиваше се и имаше вид на човек, който знае нещо, но няма да го каже, докато не го помолят.
— Кой? — настоя Джейк, наблюдавайки приятеля си с блеснали зачервени очи.
— Бъкли — отвърна самодоволно Лусиен.
— Бъкли? — повтори Джейк. — Не разбирам.
— Знаех си, че няма да разбереш.
— Ще бъдеш ли така любезен да ми обясниш?
— Виж, това може. Но не може да го разправяш на други. Това е абсолютно секретно. Научил съм го от сигурни източници.
— Кои са ти източниците? — настоя Джейк.
— Не мога да ти кажа. И няма да го кажа. Ясно ли е?
— Как може Бъкли да притиска Нуз?
— Ако ме слушаш, ще ти кажа.
— Бъкли няма влияние върху Нуз. Нуз го презира. Сам ми го каза днес. Докато обядвахме.
— Разбирам.
— Тогава как можеш да говориш, че Бъкли притиска Нуз?
— Ако млъкнеш, ще ти кажа.
Джейк пресуши чашата си и повика Сали.
— Знаеш каква политическа курва и какъв главорез е Бъкли, нали?
Джейк кимна.
— Знаеш как отчаяно се стреми да спечели този процес. Ако го спечели, той смята, че това ще му отвори пътя към креслото на главния прокурор.
— На губернатора — каза Джейк.
— Каквото и да е. Бъкли е амбициозен, нали?
— Да.
— Така, той събира политически приятели от окръга, кара ги да се обаждат на Нуз и да му подхвърлят, че процесът трябва да се състои в окръг Форд. Някои от тях били направо груби. Просто му заявили: ако преместиш процеса, отписан си от следващите избори. Остави го в Клантън, и ще ти помогнем да те преизберат.
— Не ми се вярва.
— Твоя си работа. Но е вярно.
— Откъде знаеш? Кой му се е обаждал?
— Ще ти дам само един пример. Помниш ли го оня гангстер, който едно време беше шериф на окръга Ван Бурен? Мотли. ФБР-то го прибра, но сега е на свобода. Продължава да бъде много популярен там.
— Помня го.
— Знам със сигурност, че е ходил у Нуз с няколко приятели и без каквито и да е заобикалки му заявил да остави делото тук. Бъкли им наредил какво да приказват.
— Нуз какво им е отговорил?
— Те всички страхотно се ругаят един друг. Мотли казал на Нуз, че няма да получи и петдесет гласа във Ван Бурен на следващите избори. Готови били да напълнят урните с фалшиви бюлетини, да изнудват черните, да фалшифицират гласовете на отсъстващите — всички обичайни изборни машинации във Ван Бурен. Пък и Нуз знае, че са способни да го направят.