Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
— Но това беше само защото знаех, че няма да получиш анулиране, ако почакаме още. — Тя преглътна, като се надяваше да не помрачи щастието им с това, което щеше да каже. — Знам, че не си спомняш да си ме любил по време на болестта си, но ние си направихме бебе, Бо, и състоянието ми става все по-забележимо.
Бо я постави на крака й и я обърна, докато силуетът й се очерта на затъмнената от бурята светлина, която струеше от прозорците. Ръката му последва меката извивка на корема й. Тя чакаше реакцията му с напрегнат трепет, а той започна да се усмихва, а после и да се смее.
— Много пъти исках да те питам дали съм сънувал всичко или наистина съм те любил. Спомнях си отделни моменти, но се страхувах отчасти, че фантазирам, а и се досещах какъв развратник ще ти се сторя с подобни въпроси.
— Изглежда, че бракът ни често е бил спъван от собствената ни неотстъпчивост. — Сарина наклони глава, като се взираше в него. — Всъщност, по начина, по който Джърмейн си тръгна, след като ме огледа отблизо, си помислих, че ще те открие тутакси, за да ти каже новината.
Бо обви с ръце слабите рамене на съпругата си и отново я притисна към себе си.
— Да, така направи, но това само ми даде доказателство да те задържа. Да знаех по-рано, че носиш дете от мен, никога нямаше да се съглася на анулиране.
— Макар че така ще загубиш свободата си? — попита тя плахо.
— Свободата да върви по дяволите — отвърна Бо, а сетне подчерта: — Загубих всякакъв интерес към ергенуването скоро след като се оженихме. Започнах да те искам за жена завинаги, така и ще бъде оттук насетне.
— О, колко щастлива ме прави това! — възкликна Сарина радостно, като обви с ръце кръста му и се сгуши.
— Тук ли е чичо ти? — попита той, докато притискаше буза към косата й.
— Не, излязъл е от няколко часа и наистина не знам кога ще се върне.
— Тогава ще му оставим бележка, ако не дойде, докато ти опаковаме вещите.
Сарина отново се дръпна, за да огледа загорялото му от слънцето лице.
— Къде ме водиш?
— У дома! В нашия дом, където ти е мястото.
— А картините ми…
— Вземаме всичко. Дошъл съм с каретата си и тя ни чака. Да приключваме, преди да започне да вали. — Не му се щеше да я пусне, но искаше и да я заведе вкъщи. — Къде са ти сандъците?
— Горе в стаята.
Бо я хвана за ръка.
— Покажи ми.
Сарина го придружи до горе — едно кратко изкачване, което все пак позволи малка съпружеска интимност. Тя положи мъничката си ръка върху по-голямата, която очакваше стегнатите й гърди, и му се усмихна.
— Все още във форма, както виждам.
— Да — потвърди той дрезгаво, като срещна погледа й и повдигна вежди въпросително. — Да нямаш нещо против аз да се възползвам от съпружеските си права?
— Ни най-малко, сър — промълви тя с усмивка, докато прокарваше ръка по тялото му и събуждаше удоволствие, от което той затаи дъх. — При условие, че и аз се ползвам със същите.
Бо отри нос в шията й с огромно облекчение.
— При всички случай, госпожо, но да не изоставаме тук, освен ако не искаме да изкараме учения акъл на чичо ти Стърлинг.
Стигнаха до спалнята й, започнаха да опаковат дрехите и скоро Бо вече мъкнеше сандъците й по стълбите. Върна се в стаята още веднъж и я откри да се опитва да вдига една от по-тежките чанти. Бързо я облекчи.
— Госпожо, колкото и да не ви се вярва, аз съм напълно способен да отнеса всичко, което сте опаковали, само ми дайте възможност — укори я той нежно. — Оттук нататък трябва да мислиш за детето ни и да се въздържаш от пренатоварване. Сега, докато взема останалите ти картини и неща, напиши бележка на чичо си и му кажи, че анулирането е прекратено, а ти идваш да живееш с мен като моя законна съпруга.
Сарина не се опита да потисне усмивката си.
— Слушам, капитане!
Бо й намигна и сам се усмихна широко.
— Добро момиче.
След по-малко от час вече бяха в каретата и пътуваха с пълна скорост. Когато пристигнаха у дома му, Бо помогна на съпругата си да слезе, а сам нарами един от сандъците. Сарина спря, за да погледне към къщата. В този момент вятърът брулеше няколко големи дървета наоколо, но тя не обръщаше никакво внимание на поривите, щом съпругът й бе наблизо. Къщата бе огромна, в стил крал Джордж. Заобиколена бе от прекрасна градина зад ограда от ковано желязо и бе разположена далече от улицата, за да осигури и усамотение, и спокойствие. Обшивките на стените бяха боядисани в бяло, капаците от двете страни на прозорците бяха в тъмнозелено, а предната врата — също в зелено, поръбена с бяло под ветрилообразния прозорец от кварц, който изобразяваше кораб с опънати платна. Като цяло къщата й напомняше за провинциално имение, въпреки че се намираше близо до оживените кейове на Чарлстън.