Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
Аларт мигновено разбра, че това е спасението им, защото тутакси започна да вижда и други пътища в бъдното. Да, убеждаваше се, че наистина има ясновидска дарба. Можеше да се движи с мисълта си и извън обичайното за другите течение на времето, само че го спъваше собствената му неспособност да осмисля прозренията си. Затова не биваше да се задоволява само с най-очевидния и натрапващ се отговор. Винаги съществуваше вероятност, ако ще и да е нищожна, че непредвидената намеса на друг човек ще промени бъдещето неузнаваемо. Също както с матричния камък, трябваше да контролира своя ларан, за да не изпадне в зависимост от него. Предния ден му послужи, за да избегне най-опасния избор и да намери това убежище. А през спечеленото време откриха изход…
— Ако можехме някак да се свържем с Дорилис…
— Но тя не е телепат — колебливо напомни Донал. — Никога не съм я достигал с мислите си. — Той се сепна и ококори очи. — Рената! Тя е силен телепат. Ако някой от вас двамата успее да я повика…
— Ти се опитай, приятелю — настойчиво го прекъсна Аларт.
— Но… тази дарба е твърде незначителна у мен.
— Няма значение. Влюбените често преодоляват разстоянията, както не е по силите на никой друг. Обясни на Рената, че закъсахме, а Дорилис може би ще разчете по-ясно пътя на бурята или направо ще я разпръсне.
— Добре, ще се постарая.
Младежът извади матрицата си от калъфа и съсредоточи съзнанието си в звездния камък. Аларт и Касандра виждаха ярките отблясъци по лицето му, усещаха как силовите линии се разпростират все по-надалеч, накрая възприемаха Донал само като плътна мрежа от насочена енергия… Изведнъж връзката пламна като река от огън. И двамата бяха телепати и не можеха да останат незасегнати от толкова мощно излъчване.
„Рената!“
„Донал!“
Ослепителната радост обхвана и тях като прегръдка.
„Много се уплаших заради тази буря. На сигурно място ли сте? Да не останахте в Трамонтана? Притесних се, когато научих, че вашите придружители май ще бъдат принудени да се върнат. Не ги ли срещнахте?“
„Не, скъпа моя.“ Донал предаде бърза поредица от образи, вместо да описва подробно положението им. Веднага прекъсна вцепеняващия ужас, обзел Рената. „Не, любима, не прахосвай така времето и силите си. Ето какво трябва да направиш…“
„Разбира се, Дорилис ще помогне! Ей сега ще я намеря.“
Напрежението на полетата изчезна. Аларт веднага даде на приятеля си последните хапки.
— Матрицата погълна много енергия от теб. Яж!
— Ами Касандра… — опита се да възрази Донал.
В сивата светлина изглеждаше мъртвешки бледа.
— Не съм гладна — увери го тя непоколебимо. — Сега ти имаш по-голяма нужда от храна. Но ми е толкова студено…
— Как е кракът ти? — веднага попита Аларт.
— Ще го огледам още веднъж. — По устните й за миг се плъзна невесела усмивка. — Досега отлагах, може би от страх да не науча най-лошото. — Погледът й стана разсеян, тя се потопи в усещанията за тялото си. После промълви неохотно: — Не е добре. Студ, неподвижност, а и нарушено от изкълчването кръвообращение. По-лесно ще измръзне.
— Може би скоро ще ни се притекат на помощ. А дотогава…
Аларт свали горната си туника и я уви около коляното й, след това загърна Касандра с наметалото си. Остана само по долната туника и бричовете си. Двамата му спътници се стъписаха, а той само се усмихна.
— Колко лесно забравяте. Та аз бях монах в Неварсин цели шест години и съм спал гол в къде по-страшен студ от този. — Пропилите се в психиката и тялото му уроци вече даваха плода си — по навик започна дихателните упражнения и се изпълни с топлина отвътре. — Ето, не ми е студено. Пипнете ме, ако искате…
Изумената Касандра протегна ръка.
— Вярно е! Горещ си като печка.
Донал не можеше да се начуди.
— Братовчеде, как ми се иска да ме научиш на това!
— Да те науча как се прави е най-лесното. Послушниците овладяват умението още през първата си година в манастира. Съвсем скоро започват да играят полуголи в снега.
— Да не е някаква тайна на вашата вяра? — подозрително попита младежът.
Аларт завъртя глава.
— Не, само хитрост на съзнанието. Не се нуждаеш дори от матрица. Първо им обясняваме, че мръзнат, защото се страхуват. Ако са имали нужда от защита срещу студа, щяха да се родят с гъста козина. Човек идва на този свят гол, значи може сам да се справи със студа. Щом повярват в силата си, щом разберат, че хората носят дрехи от свян или за украса, а не за да се пазят от промените на времето, най-лошото вече е минало. Скоро започват да регулират температурата на тялото си по свое желание. — Той се засмя. Знаеше, че вече го обхваща еуфория от излишъка кислород, влизащ в белите му дробове. — Сега не ми е толкова студено, колкото през нощта с дрехите и под наметалата.