Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Тя се размърда и изпъна тялото си — изящно, стегнато и красиво загоряло от слънцето, освен на някои много съкровени места. Предложи му сънливата си усмивка и вдигна ръце над главата си, така че гърдите й се надигнаха приканващо. Стенейки от нетърпение, той я хвана през кръста, впи устните си в тях и започна да ги смуче.
Беше му се отдала в Анаполис, но тогава това беше само едно „може би“. Тази нощ беше друго. В кехлибарените очи на Хелън светеше безусловното обещание — „завинаги“.
Той се закле пред себе си, че тя никога, никога няма да погледне назад към тази нощ със съжаление, че му е дала втори шанс. Знаеше, че е щастливец. Някои можеше да не са съгласни с това, като се имаше предвид какво бе преживял в Северна Корея. Но истината беше, че бе получил възможност да направи преоценка на самия себе си и на това какво е направил с живота си. Беше се представил добре като тюлен, с труд си бе изградил репутацията на роден водач, безкористно служещ на родината си. Но като баща и съпруг се бе провалил жестоко. Едва след като бе пленен и измъчван, бе започнал да разбира, че именно любовта му дава сили да се изправи срещу мъчителите си; именно семейството му бе причината да иска да оцелее.
Тази нощ представляваше нещо повече от една възможност да се люби с великолепната си съпруга. Тази нощ представляваше тържествена клетва, ново начало. Желанието ги изгаряше, по-осезаемо от всякога, и неудържимо ги сближаваше. Прониквайки дълбоко в нея, Гейб се взираше в сияещите й очи. Вплете пръсти в нейните, докато тя го приемаше с нежни конвулсии. В зениците й видя отражението на собственото си лице.
— Съжалявам, че не ти повярвах, Гейб — извини се тя. Той я целуна, не искаше да му напомня за събитията, които го бяха довели тук. Плъзгайки ръка между прилепналите им тела, той я докосна така, че я накара да занемее. Искаше тази нощ да се превърне в съкровен спомен, който да пазят години напред.
Но все пак тя успя да проговори.
— Обичам те, Гейб! — простена Хелън, достигайки върховната наслада.
Това признание взриви желанието му да се любят часове наред. Изгарящото удоволствие избухна в него, изстреля го до звездите и обратно, доказвайки му, че той е не само тюлен, но и човек.
Лийла избута слънчевите очила обратно върху хлъзгавия си нос и намести тялото си на шезлонга до басейна, така че дървените летвички да не й убиват. Книгата, която четеше, не можеше да завладее въображението й и тя неволно отново взе да размишлява за предишната вечер.
Това беше невероятна любовна среща — нямаше никакво съмнение. Беше излязла със Себастиан, като се бе заклела в себе си да не спи с него. За да се предпази, бе навлякла най-грозната си черна рокля — онази, която й бе купил Алтул — ако не за друго, то за да й напомня как един мъж може да разбие сърцето на една жена.
На Себастиан му трябваше по-малко от час, за да я накара да съблече роклята.
Глупачка, кипеше Лийла, бутайки отново непослушните очила по-нагоре на носа си. Толкова лесно се отклоняваше от правия път, щом ставаше въпрос за Себастиан. Той сигурно щеше да се смее, ако разбереше, че тя се бе запазила девствена за първата си брачна нощ. За него тя сигурно изглеждаше лесна плячка. Трябваше само да й покаже стръвта и тя се хвана на въдицата и се съблече за него! Копеле!
Е, разбира се, стръвта беше много голяма, каквато Никой друг познат мъж не й беше предлагал някога — бебе. Без никакво обвързване.
Все пак видимо обвързване нямаше.
Тя бе дошла на себе си само няколко секунди след оргазма. Осъзна истината в мига, когато той се отдели от нея и изчезна да спасява обезумялата Хелън.
Обвързването бе станало в сърцето й.
Не беше в състояние да позволи на Себастиан да я люби, без да се влюби в него. В онзи кристално ясен момент, когато той бе проникнал дълбоко в нея и тя тънеше в блаженство, изведнъж усети, че това става: влюбва се в него. Както през миналия май, когато го бе прелъстила.
Прозрението бе достатъчно ужасяващо, за да я накара да промени мнението си. Не искаше да се влюбва в тюлен. Защото всеки път, когато я оставеше, за да замине на поредната си мисия, тя щеше да има чувството, че я напуска.
Лийла бе видяла как се отразява този начин на живот върху брака на Хелън и Гейб. Макар че те сега като че ли се бяха сдобрили. Времето щеше да извади истината наяве.
Според личния опит на Лийла бъдещето винаги се оказваше по-лошо, отколкото някой е очаквал. С тревожна въздишка, тя примигна над книгата, която четеше, и се опита още веднъж да вникне в сложния текст. Една сянка падна върху страниците и я разсея. Тя не вдигна поглед, тъй като знаеше, че това трябва да е Джордж, досадният грък, който живееше в съседния апартамент.