Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Ронсард само стана още по-настойчив.
— Сам каза, че ако аз не съм с вас, ще е относително лесно да обясните присъствието си тук. Можете да излезете оттук с официалната благословия на затворническите власти.
— И да те оставим да ти изтече кръвта ли? — прекъсна го Никола.
За какъв човек ме взимаш? Искаше да попита, но успя да се сдържи навреме. Адски глупав въпрос към Ронсард, когато самият той не се познаваше.
— Изключено — каза Рейнар, но го изрече с капитанския си кавалерийски глас, съвсем различаващ се от обичайния му ленив тон на отегчен сибарит#. — Защото това ще означава да се предадем на копелето, което и да е то, което ни натика в тази скапана магия. А той иска да направим точно това, и ето защо трябва да го избегнем на всяка цена. Елементарно е, за Бога.
— Магьосникът те иска мъртъв, — поясни Никола.
Беше признателен на Рейнар, че все още го подкрепя; израснал основно в бордеите сред криминални прослойки, към които причисляваше и роднините си по бащина линия, той не беше свикнал на такъв вид лоялност.
— Организирането на това му е струвало невъобразими усилия. Трябва да си бил близо да разкриването му. Ако властите те заловят, той отново ще направи ход срещу теб и този път вероятно ходът ще е още по-бърз и вероятно този път ще го отнесат и известно число невинни странични наблюдатели .
Ронсард, който не бе свикнал с него да се спори толкова ефикасно, отвърна разгорещено:
— Забравяте най-вероятната хипотеза, че този човек сигурно е луд за връзване и се е вкопчил в мен по същия начин, по който вероятно се е вкопчил във вас, джентълмени, и ще ни преследва до края без значение колко сме близо или далеч от разкриването на самоличността или местонахождението му.
Никола и Рейнар понечиха да отговорят едновременно, но Крак, изчерпал окончателно търпението си, отсече:
— Пак почнахте. Стоите на едно място и се карате.
Никола си пое дълбоко въздух.
— Прав си; хайде да тръгваме нанякъде.
Той се обърна и закрачи по коридора.
Крак преметна ръката на Ронсард през рамото си, без да обръща внимание на негодуващия поглед на Инспектора и го последва. Рейнар догони Никола с два широки разкрача и попита:
— Къде отиваме?
— Ако знаех… — процеди Никола през стиснатите си зъби.
Очевидно почувствал, че трябва да замаже предишната си проява на благородство, Рейнар каза:
— Извинявай, извинявай. Просто отново се опитах да мисля в перспектива; изглежда не мога да се откажа от този навик.
Никола каза:
— Опитай.
Мадлин и Хал последваха Редиан обратно в Амбулаторията. На една от продълговатите дървени маси имаше носилка с тяло на мъж. Мадлин зърна плът разкъсана до костта и сграбчи ръката на Доктор Хал. Това бе отчасти от облекчение, че тялото беше на някакъв полицай, а не на Никола, Рейнар или Крак, и отчасти, за да задържи Хал да не се впусне към него заедно с другите лекари.
Редиан се вгледа в тялото на полицая и видимо му прилоша. Каза:
— Имаше ли някакви следи от Ронсард или от мъжете с него?
— Не, сър, никакви.
Младичкият полицай също изглеждаше зле. По униформата му имаше петна от кръв.
— Мислехме, че са в другото крило, затова съсредоточихме претърсването там, а долу при килиите изпратихме съвсем малко хора.
Мадлин дръпна Хал от изплашената групичка около носилката и каза:
— Онова, което е направило това търси Никола и другите.
Той кимна.
— На долните нива има страшно много проходи. Не виждам защо им е било да слизат там, освен ако не са били принудени… чакайте, имаше един път за бягство, който включваше стария тунел нагоре от криптата към моргата, така че този тунел го затвориха. Възможно ли е приятелите ви да са се отправили натам като са смятали, че той все още съществува?
Мадлин захапа устната си и започна да обмисля.
— Кога е бил преграден?
— Едва миналата година.
— Да, може да са сметнали, че пътят все още съществува.
Хал се озърна към Редиан и тръгна към коридора в дъното на Амбулаторията като я повлече със себе си.
— Тогава предлагам да ги намерим преди да го е сторил някой друг или нещо друго.
— Така мисля и аз. — измърмори Мадлин.
Никола ги преведе по обратния път и откри някакво тясно стълбище, което водеше нагоре. Доближиха го много предпазливо, защото това бе единственият път нагоре в това крило и преследвачите можеше да го наблюдават. Но мястото, където коридорите се пресичаха близо до стълбището беше точно толкова празно, колкото и другите тунели.