Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Дори и да не е написан от тамплиер, „Перлесфаус“ ни дава доста основания да свързваме тамплиерите с Граала. Макар и неназован по име, орденът безспорно присъства в романа. По време на странстванията си Парсифал случайно вижда по пътя един замък. Граалът не е там, в него обаче живее община на „посветени“, които явно знаят за съществуването му. Парсифал е посрещнат от двама „магистри“: с едно плясване на ръце те повикват при себе си още трийсет и трима мъже. „Бяха в бели одежди само с един червен кръст върху гърдите, всичките бяха горе-долу на еднаква възраст.“265 Един от загадъчните „магистри“ заявява, че е виждал с очите си Граала, привилегия, каквато имат малцина призвани. Мъжът казва още и че знае какво е потеклото на Парсифал.

Както в романите на Кретиен дьо Троа и Робер дьо Борон, и в „Перлесфаус“ се поставя огромно ударение върху произхода. На много места потеклото на Парсифал е определяно като „най-свято“. Веднъж авторът пише без заобикалки, че героят му е „потомък на Йосиф Ариматейски“, „че Йосиф е вуйчо на майка му и седем години е бил войник при Пилат“266.

Но действието в „Перлесфаус“ не се развива по времето на Йосиф. Обратното, както във версията на Кретиен дьо Троа всички случки се разиграват във времето на Артур. Хронологията се обърква още повече от факта, че в творбата Светите места вече са превзети от „неверниците“, което, както знаем, става две столетия след Артур. Явно тук Светите места — това е Камелот.

В много по-голяма степен от романите на Кретиен дьо Троа и Робер дьо Борон „Перлесфаус“ е с магически характер. Освен познания в областта на бойното изкуство анонимният автор показва и твърде изненадващи за онова време познания във викането на духове и заклинанията. В книгата му има и доста препратки към алхимията — в нея например се говори за „двамина, направени от мед чрез изкуството на некромантията“267. Някои от вълшебствата и алхимичните опити напомнят за тайнствеността, с която са обгърнати тамплиерите. Единият от „магистрите“ в приличната на ордена на тамплиерите община, където всички са облечени в бяло, казва на Парсифал: „Съществуват главите, запечатани в злато, както и главите, запечатани в сребро, а също телата, на които са принадлежали тези глави; заповядвам ти да повикаш главите и на Краля, и на Кралицата.“268

„Перлесфаус“ изобилства с препратки не само към магьосничеството, но и с пасажи, белязани с еретически и езически дух. И тук Парсифал е определян с думи, характерни за дуалистите — като „син на вдовица“. Споменава се за някакъв свещен ритуал, при който в жертва е принасян цар, нещо твърде странно за наглед християнско произведение, както и за деца, които биват изпичани и изяждани, престъпление, в което тамплиерите непрекъснато са обвинявани. На едно място е описан доста необичаен обред, също понякога споменаван в протоколите на процесите срещу тамплиерите. Край червен кръст, издигнат насред гората, хрътки разкъсват приказно красиво бяло животно. Докато Парсифал наблюдава, идват рицар и девойка, които събират в златни съсъди парчетата, останали от животното, и след като целуват кръста, изчезват сред дърветата. Сетне и Парсифал пада на колене и целува кръста: