Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Тоест според Волфрам фон Ешенбах Граалът е камък. Но подобно определение само разпалва въображението, вместо да задоволява любопитството. Учените предлагат различни обяснения какво точно значи „lapsit exillis“ и всички те са малко или повече правдоподобни. Фразата може да е видоизменен вариант на „lapis ех caelis“, което на латински ще рече „камък от небето“, или на „lapsit ех caelis“ — „паднал от небето“, или може би на „lapis lapsus ех caelus“ — „камък, паднал от небето“, или, накрая, на „lapis elixir“, прочутия философски камък на алхимиците280. Цитираният пасаж, както всъщност и целият роман в стихове на Волфрам фон Ешенбах изобилстват с алхимични символи. Фениксът например е традиционен алхимичен символ на възкресението и прераждането, а в средновековната иконография олицетворява умиращия и възкръсващ Исус.
Ако фениксът наистина е своеобразно въплъщение на Исус, значи Ешенбах свързва Спасителя с камък. Подобна асоциация не е нова, разбира се. Да вземем например Петър (което значи „камък“), „скалата“ или „камъка“, върху който Исус гради своята църква. Както вече се убедихме, в Новия завет Исус недвусмислено се отъждествява с „Камъка, Който отхвърлиха зидарите“ — с крайъгълния камък на Храма върху Сион. Тъй като е „основана“ върху този камък, кралската династия, чието начало слага Годфрид Булонски, е равнопоставена на другите монархични династии в Европа.
В пасажа непосредствено след частта, която вече цитирахме, Ешенбах свързва Граала по-конкретно с разпъването на Исус, а чрез символа на гълъба — и с Мария Магдалина.
Същия ден при него (Граала) пристига вест, съдържаща най-голямата му сила. Днес е Разпети петък и те чакат от Небето да се спусне гълъб. Той носи малка бяла нафора и я полага върху камъка. Сетне, ослепително бял, гълъбът пак полита към Небесата. На всеки Разпети петък носи върху камъка това, което току-що ви казах, и от него камъкът черпи всички напитки и гозби, каквито има по тая земя, благоуханни, както в Рая. Всички неща, каквито сте виждали под слънцето. Освен това камъкът дава всичкия дивеч, дето хвърчи, тича и плува. Ето как със силата си Граалът дава препитание на братството на рицарите.281
Освен всичките си чудодейни способности Граалът от романа на Ешенбах сякаш има и чувства: той е в състояние да призове, и то активно, някои хора да му служат:
А сега чуй как призованите от Граала узнават за това. Върху камъка, по краищата му се появяват букви, с които са написани името и потеклото на всекиго, бил той момиче или момче, призован да поеме на това благословено пътуване. Не е нужно да триеш надписа, веднъж прочел ли си името, то изчезва направо пред очите ти. Всички, достигнали сега зрялост, са ходили там като деца. Благословени да са майките, родили децата, които са орисани да служат там. И сиромах, и богат се радва, ако детето му е призовано да се присъедини към братството. В него идват хора от различни земи. По-предпазени са от другите да не съгрешават и да не се посрамват и са възнаградени от щедро по-щедро горе на небесата. Угасне ли за тях животът тук, там те получават съвършенство.282
Тамплиерите може и да пазят Граала, той обаче всъщност е поверен на едно семейство, което трябва да бди над него. Това семейство е твърде многобройно, в някои случаи членовете му дори не се познават, и е пръснато по целия свят. Ала други живеят в замъка на Граала Мюнзалваше — съвсем очевидно свързван с легендарния катарски замък Монсалват, отъждествяван поне от един учен с Монсегюр283. Мюнзалваше е обитаван от неколцина доста загадъчни души. Например от жената, която пази Граала и го носи — Репанс дьо Шоа284. Там живее и Анфортас, Краля на рибарите и владетел на замъка на Граала, който е ранен в гениталиите и не може да има деца, нито пък да умре. Както и в романа на Кретиен дьо Троа, и при Ешенбах Анфортас е чичо на Парсифал. И когато в края на произведението магията е развалена и Анфортас може най-сетне да склопи очи, Парсифал наследява замъка на Граала.
Граалът или неговото семейство призовават от външния свят хора, които да му служат, но те първо трябва да бъдат посветени в една тайна. Случва се обаче Граалът да праща по широкия свят и свои обучени хора, които да изпълняват нарежданията му, понякога да заемат и определен престол. Защото, както личи, Граалът притежава силата да качва на престола крале.
280
Ibid., p. 251, N 11.
281
Ibid., p. 252.
282
Ibid., p. 252.
283
Rahn, O. Croisade contre le Graal, p. 77. La cour de Lucifer, p. 69.
284
От френското „Reponse de choir“ — „Избран отговор“. — Бел.авт.