Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Парсифал оставя майка си и поема на път, за да стане рицар. По време на странстванията си среща един загадъчен герой — Краля на рибарите, който го подслонява за през нощта в замъка си. Същата вечер се появява Свещеният Граал. Нито тук, нито по-нататък в романа той не е свързван с Исус. Всъщност читателят научава твърде малко за него. Авторът не посочва дори какво представлява той. Споменава само, че го донася една девойка, че е златен и е украсен със скъпоценни камъни. Парсифал не знае, че от него се очаква да попита какъв е този тайнствен предмет и по-точно да зададе въпроса: „Кой е обслужван с него?“ Самият въпрос е доста мъгляв. Ако Граалът представлява някакъв съсъд или поднос, въпросът би могъл да означава „Кой може да яде от него?“ Въпросът обаче може и да се перифразира: „На кого служиш (в смисъла, който рицарите влагат в думата), като поднасяш Граала?“ Каквото и да е значението на въпроса, Парсифал пропуска да го зададе и когато се събужда на другата сутрин, в замъка няма никого. Както разбира след време, е навлякъл с немарливостта си ужасни беди на владението. Пак подир време научава, че и той е от „семейството на Граала“ и тайнственият Крал на рибарите, „закрилян“ от Граала, му е чичо. На това място Парсифал прави любопитно признание: заявява, че след злочестините заради Граала е престанал да обича Бога и да вярва в него.
Романът на Кретиен дьо Троа е още по-озадачаващ с това, че е незавършен. Писателят умира някъде през 1188 г. и е твърде възможно просто да не е успял да напише края на творбата си, ала и да я е завършил, не се е запазил нито един екземпляр. Дори и някога да е съществувал ръкопис, през 1188 г. в Троа избухва голям пожар, който може би го е унищожил. Тук не е мястото да правим излишни догадки, но според някои учени е твърде подозрително, че Кретиен дьо Троа умира същата година, когато е избухнал и пожарът.
При всички положения вариантът на преданието за Граала, който е оставил Кретиен дьо Троа, е важен не толкова сам по себе си, а по-скоро като модел за подражание. През следващото половин столетие темата, пресъздадена в роман в двора на Троа, плъзва като горски пожар из цяла Западна Европа. Същевременно обаче днешните литературоведи са единодушни, че написаните по-късно рицарски романи за Граала не се осланят изцяло на творбата на Кретиен дьо Троа и че авторите им са черпили поне още от един източник, вероятно съществувал и преди романа на писателя от Шампания: в тях преданието за Граала е свързвано много по-тясно с крал Артур, който във версията на Кретиен е второстепенен герой, а също и с Исус.
Три от тези по-късни романи се оказаха особено интересни и показателни за нас. Първият — „Роман за историята на Свещения Граал“, е написан от Робер дьо Борон някъде през последното десетилетие на XII в. Основателно или не, именно на Дьо Борон се приписва заслугата, че е превърнал Граала в чисто християнски символ. Самият писател заявява, че е черпил от по-ранен източник, различен от този на Кретиен дьо Троа. Когато говори за своя роман в стихове и по-конкретно за християнския характер на Граала, той намеква за някаква „велика книга“, чиито тайни са му били разкрити263.
Ето защо не е сигурно дали именно Робер дьо Борон или някой преди него е свързал Граала с християнството. Повечето днешни изследователи са по-склонни да приемат второто предположение. Безспорно е обаче, че тъкмо Дьо Борон описва в роман тази връзка. В творбата му за пръв път се говори, че Граалът е чашата, използвана на Тайната вечеря. Сетне тя попада у Йосиф Ариматейски, който след свалянето на Исус от кръста я пълни с кръвта на Спасителя — точно тази свещена кръв придава на Граала чудодейни свойства. По-нататък Робер дьо Борон разказва, че след Разпятието на Исус чашата остава у семейството на Йосиф, и описва премеждията именно на това семейство. В романа му Галахад е представен като син на Йосиф Ариматейски, а зетят на Йосиф — Бронс, занася Граала в Англия и става Крал на рибарите. Както и в романа на Кретиен дьо Троа, Парсифал е „син на вдовица“, но и внук на Краля на рибарите.
Както се убеждаваме, версията на Робер дьо Борон се различава в много отношения от творбата на Кретиен дьо Троа. И в двете произведения Парсифал е „син на вдовица“, но при Дьо Борон той е внук, а не племенник на Краля на рибарите, тоест, свързан е по-пряко със „семейството на Граала“. Кретиен дьо Троа не дава точна хронология, само споменава, че действието се развива по времето на Артур, а Робер дьо Борон е съвсем конкретен — за него премеждията с Граала се разиграват в Англия, и то през епохата не на Артур, а на Йосиф Ариматейски.
263
Филип Фландърски, изглежда, е имал достъп до някакъв „първоизточник“ за Граала, въз основа на който са написани рицарските романи и на Кретиен дьо Троа, и на Робер дьо Борон. Според проф. Лумис по всичко личи, че „В търсене на Свещения Граал“ и творбите на Робер дьо Борон се осланят на един и същ източник. Лумис смята, че Робер дьо Борон казва истината, когато пише, че се позовава на информация, почерпена от книга за тайните на Граала (вж. Loomis. The Grail, p. 233).