Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

И от кръста, от мястото долови сладостно ухание, каквото не бе усещал дотогава. Огледа се и видя, че от гората пеша идват двама свещеници. Единият му викна:

— Рицарю! Господарю! Махни се от кръста, нямаш право дори да припарваш до него!

Парсифал се дръпна, а свещеникът коленичи пред кръста и почна да му се кланя, и го целуна безчет пъти, и бе най-честитият човек на тая земя. Сетне се приближи и другият свещеник, който носеше дебела тояга, и махна силом първия свещеник, и заудря кръста с тоягата където му падне, и се разрида горчиво.

Смаян от дън душа, Парсифал го гледа, гледа, па му рече:

— Ти май не си свещеник! Защо се посрамваш така?

А онзи му отвърна:

— Господарю, не е твоя работа какво вършим, пък и не бива да знаеш, че ни има.

Да не беше свещеник, Парсифал щеше да му даде да разбере, но не искаше да му сторва никакво зло.269

Подобно светотатство с кръста извиква определени асоциации с обвиненията, отправяни към тамплиерите. Но не само към тях. То може би е отглас и от учението на дуалистите или гностиците, а защо не и на катарите, които също отричат кръста.

В „Перлесфаус“ тази смесица от дуалистични и гностични представи в известен смисъл се разпростира и върху самия Граал. При Кретиен дьо Троа Граалът е някакъв неопределен предмет от злато, инкрустирано със скъпоценни камъни. Робер дьо Борон уточнява, че това е чашата от Тайната вечеря, в която по-късно е била събрана Христовата кръв. Ето че в „Перлесфаус“ Граалът придобива твърде необичайни и многозначителни измерения: на едно място някакъв свещеник предупреждава сър Гауейн „в никой случай да не разкрива тайните на Спасителя, понеже който е посветен в тях, няма правото да ги разгласява“270. Тоест в Граала е заложена някаква тайна, която е свързана с Христос и в която са посветени малцина.