Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Ето защо из цяла Франция се срещат селища с определено семитски имена. Някои от тях са разположени в сърцето на земите, някога владение на Меровингите. На няколко километра от Стене, край гората Воевр, където е убит Дагоберт, има селце с името Баалон. Между Стене и Орвал е разположен град Авиот. А планината Сион в Лотарингия — „вдъхновеният хълм“, първоначално се е наричала Семита260.
И този път се оказа, че няма как да докажем твърденията в „Документите на Братството“, но не можем и да ги подминем. Определено съществуваха достатъчно доказателства, за да смятаме тези твърдения поне за правдоподобни. Волю-неволю трябваше да признаем, че не е изключено данните в тях да са точни и Меровингите, както и различните благороднически семейства, водещи началото си от тях, да имат семитско потекло.
Но нима всичко свършваше дотук? Нима само до това се свеждаше „съдбовната“ тайна, около която се вдигаше толкова шум, която бе обгърната с такава тайнственост и през столетията бе станала повод за толкова интриги, машинации, противопоставяне и междуособици? Нима се бяхме натъкнали чисто и просто на поредната легенда за едно изчезнало племе? Дори и в дъното на тази легенда да имаше зрънце истина, обясняваше ли тя защо всъщност е създадено Братството на монасите от Сион и защо потомците на Меровингите претендират за престола, защо династията е подкрепяна от хора като Леонардо и Нютон, защо херцозите на Гиз и Лотарингите не са се примирили с участта си, защо общество Светото тайнство е развило такава бурна подмолна дейност и Шотландският ритуал на франкмасоните е обгърнат с такава загадъчност? Отговорът на тези въпроси е отрицателен. Каква тайна има в това, че една династия произхожда от Вениаминовото племе? Пък и какво значение може да има това днес? Как обяснява сегашната дейност и цели на Братството от Сион?
В случай че проучването ни се свеждаше до ограничени, по-конкретно семитски, или еврейски интереси, защо така често се натъквахме на примери на фанатично християнство: съюза, сключен между Хлодвиг и западната римска църква, изключителната набожност на Годфрид Булонски и превземането на Ерусалим, катарите и рицарите тамплиери, които макар и еретици, все пак са християни, религиозни организации като общество Светото тайнство и франкмасонството, което е „християнско и в него членуват аристократи, привърженици на херметиците“, толкова много християнски духовници, съпричастни към въпроса, като се почне от високопоставени кардинали и се стигне до енорийски свещеници като Буде и Сониер.
Не е изключено Меровингите да са с юдейско потекло, но това в случая не бе чак толкова съществено. Каквато и тайна да се криеше зад нашето проучване, тя явно бе свързана не със старозаветния юдаизъм, а с християнството. Накъсо, Вениаминовото племе — поне засега — се появяваше в цялата история само за да отклони вниманието. Колкото и важно да бе то, определено имаше нещо, което бе от много по-голямо значение. И то продължаваше да ни се изплъзва.
Трета част
Кръвната връзка
11. Свещеният Граал
Какво ли подминавахме? Или може би знаехме какво търсим, но не и къде да го търсим? Или пък имаше нещо, което непрекъснато ни бе пред очите, но ние по една или друга причина просто не го забелязвахме? Доколкото бяхме в състояние да преценим, не бяхме подминали нито един факт, нито едно сведение, потвърдено от официалната историография. Ами ако имаше нещо, останало извън обсега на документираната история и конкретните факти, към които се придържахме?
Безспорно съществуваше една тема, която като с червена нишка пронизваше цялото ни проучване, която непрекъснато и упорито изникваше и сякаш ни преследваше: темата за твърде любопитния и тайнствен предмет, известен като Свещения Граал. Според съвременници на катарите например мнозина са смятали, че тъкмо хората, изповядващи тази ерес, притежават Граала. В други предания се разказва, че и рицарите тамплиери са негови пазители. Първите рицарски романи за Граала се появяват в двора на графа на Шампания, активно участвал в създаването на Ордена на тамплиерите. Когато тамплиерите са подложени на гонения, в официалните протоколи на Светата инквизиция е записано, че причудливите глави, пред които рицарите се прекланят, притежават много от чудодейните свойства, приписвани на Граала: например те предпазват от беди и правят земята плодородна.
Натъквахме се на Граала и в множество други случаи. За него например се споменава във връзка с окултните общества на Жозефен Пеладан и Клод Дебюси от края на миналия век. Или с Годфрид Булонски, който според средновековните легенди и фолклор е потомък на Лоенгрин, Лебедовия рицар, а в рицарските романи Лоенгрин пък е син на Парсифал, неизменен герой на първите предания за Граала. И още нещо, Вилхелм Гелонски — владетел на средновековно княжество в Южна Франция по времето на Карл Велики, е главен герой в един роман в стихове на Волфрам фон Ешенбах, най-известния автор на рицарски романи за Граала. В творбата се споменава, че по един или друг начин Вилхелм е свързан с тайнственото „семейство на Граала“.
260
„Семитски“ е термин, въведен за пръв път от германския учен Шльозер, който през 1781 г. обозначава с него група родствени езици. Говорещите тези езици са наречени „семити“. Коренът на думата идва от името „Сим“, сина на Ной. Ако във въпросната планина наистина е имало еврейска община, тя вероятно се е наричала „планината на Сим“. Възможно е обаче и думата да не е свързана със Стария завет. На латински „semita“ значи пътека и не е изключено „семит“ да е производно на нея.