Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

От множеството въпроси, които поражда този цитат, е важно да наблегнем поне на четири. Първо, в историята за Граала се появява семейството на някакъв човек — Мазадан. Второ, владетелите на Анжу придобиват решаващо значение. Трето, от пасажа излиза, че в първоначалния си вид преданието е дошло в Западна Европа през Пиренеите, от мюсюлманска Испания, едно твърде правдоподобно твърдение, понеже знаем, че Толедо се е славел като средище на езотеризма, и юдейски, и мюсюлмански. Ала най-изненадващото в цитирания откъс е, че както обяснява Волфрам, преданието за Граала е с юдейски произход. Защо, след като Граалът е обгърнат с такава страховита за християните загадка, тайната му е предавана от посветени в нея юдеи? Как да си обясним, че писатели юдеи са имали достъп до определено християнски материали, за които никой в християнския свят дори не подозира?

Учените дълго време спорят разпалено дали Киот и Флегетанис са реално съществували хора или са измислени герои. Докато проучвахме историята на тамплиерите, открихме безспорни доказателства кой всъщност е Киот — това е Гиот Провански, трубадур, монах и изразител на възгледите на тамплиерите, който наистина е живял в Прованс и е писал любовни песни, нападки срещу римокатолическата църква, творби в прослава на своя орден и сатирични стихове. През 1184 г. посещава Майнц в днешна Германия по случай рицарския фестивал, организиран на Петдесетница, на който Фридрих Барбароса, император на Свещената римска империя, обявява синовете си за рицари. На церемонията естествено са поканени поети и трубадури от целия християнски свят. Като рицар на Свещената римска империя Волфрам сигурно също е присъствал и вероятно се е запознал с Гиот. По онова време учените не са чак толкова много. Те неминуемо са се търсели, събирали са се, опознавали са се един друг. Гиот сигурно е открил у Волфрам фон Ешенбах сродна душа и му е поверил, разбира се, в символична форма, някои неща, които е знаел. И след като Гиот разрешава Киот да бъде смятан за реално съществуващ човек, не е изключено да е имало и човек на име Флегетанис. В противен случай Волфрам и Гиот явно са преследвали определена цел с измислянето на подобен герой, и то с такова потекло и родословие.

Освен че разказва на Волфрам за Граала, Гиот може би му предава и изострения си интерес към тамплиерите. При всички положения е доказано, че писателят е проявявал такъв интерес. Подобно на Гиот дори отива на поклонение в Светите места, където има възможност да наблюдава с очите си тамплиерите по време на бойни действия. В „Парсифал“ той подчертава, че тъкмо те са пазители на Граала и на семейството на Граала. Твърде вероятно е, разбира се, отново да се натъкваме на объркана хронология, на развихрено творческо въображение и куртоазен анахронизъм, каквито наблюдаваме в някои от другите рицарски романи за Граала. Волфрам фон Ешенбах обаче е много по-внимателен в тези неща в сравнение с останалите писатели от онова време. Освен това в „Перлесфаус“ се говори съвсем открито за тамплиерите. Възможно ли е авторът на „Перлесфаус“ и Ешенбах да са допуснали едни и същи грешки? Възможно е естествено. Има обаче и втора вероятност: зад упоритото свързване на тамплиерите с Граала да се крие и друго. Щом тамплиерите пазят Граала, значи той е съществувал не само по времето на Артур, но и през кръстоносните походи, когато са писани рицарските романи. Като включват в произведенията си и тамплиерите, Ешенбах и авторът на „Перлесфаус“ може би намекват, че Граалът е свързан не само с миналото, но продължава да има значение и за тях.