Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

С други думи, обстоятелствата, при които Волфрам фон Ешенбах пише романа си в стихове, са не по-малко важни от самата творба. Всъщност ролята на тамплиерите, както и самоличността на Киот и Флегетанис, са от решаващо значение и може би тъкмо в тях е ключът към цялата загадка около Граала. За жалост самият текст на „Парсифал“ не съдържа отговорите на тези въпроси, затова пък поставя много други.

Първо, Волфрам фон Ешенбах не само твърди, че за разлика от версията за Граала, предложена от Кретиен дьо Троа, неговата е точна и достоверна. Той настоява и че разказът на Дьо Троа е чиста измислица, докато неговият е образец за „документ за посветени“. С други думи, подчертава недвусмислено, че загадката на Граала съдържа нещо повече от онова, което се вижда на пръв поглед. В романа си в стихове той непрекъснато намеква, че това не е просто предмет, обгърнат със случайни мистификации и небивалици, че чрез него е скрито нещо от огромно значение. Отново и отново Ешенбах приканва читателя да чете между редовете на текста, осеян с многозначителни намеци. Същевременно обаче неуморно повтаря колко важно е да се пази тайната: „Никой не е в състояние да извоюва Граала, освен ако не е известен горе на Небесата и не бъде призован по име при Граала.“275 И „за Граала знаят само онези, които са призовани по име… да се присъединят към приобщените към него“276.