Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Дали присъствието на Граала в нашето и в подобни проучвания бе чисто съвпадение и случайност? Или имаше някаква нишка — незабележима, ала осезаема, която по някакъв наглед невероятен начин свързваше темата на нашето изследване с Граала, каквото и да представлява той? Тук се натъкнахме на един доста мъчен въпрос: дали Граалът не е нещо повече от чиста измислица? Дали е съществувал реално в една или друга форма? Или не символизира някакъв конкретен предмет?
Въпросът безспорно си бе, меко казано, костелив орех. Имаше опасност да се отклоним твърде много, да навлезем в сферата на безплодното умуване. Но ако не друго, той насочи вниманието ни към самите рицарски романи, посветени на Свещения Граал, които, от своя страна, ни изправиха пред множество озадачаващи загадки, безспорно засягащи основната тема на нашето проучване.
По принцип се смята, че Свещеният Граал е свързан с Исус. Според някои предания това е чашата, от която Исус и апостолите са пили на Тайната вечеря. Според други в този съсъд Йосиф Ариматейски е събрал кръвта на Исус, докато той е бил на кръста. А според трети е служил и за едното, и за другото. Но ако Граалът наистина е свързан толкова тясно с Христос, ако той наистина съществува, защо цели десет столетия не се споменава никъде за него? Къде е бил през всичкото това време? Защо за него не се разказва в по-ранната литература, предания и фолклор? Защо нещо, толкова важно и съществено за християнството, сякаш изчезва вдън земята?
И — още по-любопитно — защо за него най-сетне започва да се говори в точно определен момент: в разгара на кръстоносните походи? Просто съвпадение ли е, че този тайнствен предмет, който сякаш не е съществувал цели хиляда години, отново изниква тъкмо когато Франкското кралство в Йерусалим изживява своя разцвет, когато тамплиерите са най-силни и катарите стават толкова влиятелни, че застрашават да изместят римокатолическата църква? Наистина ли се касае просто за стечение на обстоятелствата? Или между отделните факти има някаква връзка?
Притиснати от тези въпроси, се видяхме принудени да се заемем с рицарските романи, посветени на Свещения Граал. Едва след като се запознаехме по-подробно с тези „измислици“, можехме да се надяваме да установим дали тяхното присъствие в изследването ни е плод на случайност, или е закономерно, част е от някакъв модел от изключително значение.
Легендата за Свещения Граал
Повечето учени от нашето столетие са единодушни в становището, че в основата си преданията за Свещения Граал са езически и са свързани с обредите около смяната на годишните времена, около смъртта и повторното раждане на годината. В първоначалната си форма те явно идват от култа към растителността, който се доближава, а може би и произлиза от култовете към Тамуз, Атис, Адонис и Озирис, разпространени в Предна Азия. И в ирландската, и в уелската митология често се говори за смъртта, прераждането и обновлението, както и за подобните на тях процеси в земята: безплодието и плодородието. На тази тема е посветен и романът в стихове „Сър Гауейн и Зеленият рицар“, написан от неизвестен автор през XIV в. А в келтските легенди с общо заглавие „Мабиногион“, датиращи горе-долу от същата епоха, както рицарските романи за Свещения Граал, но явно осланящи се на много по-стари източници, се споменава някакъв тайнствен „казан на прераждането“, в който, ако хвърлиш привечер някой мъртъв воин, на другия ден той оживява. Казанът често е свързван с великана Бран, който освен него притежава и поднос: само да ти се прияде нещо, и то моментално се появява върху подноса, чудодейно свойство, понякога приписвано и на Граала. Според преданието в края на живота си Бран е обезглавен и главата му е отнесена за талисман в Лондон. Там тя вършела какви ли не чудеса: не само осигурявала плодородие, ала и с някаква тайнствена сила отблъсквала нашествениците.
Много от тези теми откриваме след време и в рицарските романи за Свещения Граал. Бран с неговия казан и поднос безспорно е оказал влияние върху представите за Граала, а главата на великана има същата чудодейна сила не само като Граала, но и като главите, пред които според протоколите на Инквизицията се прекланят тамплиерите.