Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

По времето на Малори на Граала вече са приписвани горе-долу същите свойства, които свързваме с него и днес. Още тогава се смята, че от него Исус и апостолите са пили на Тайната вечеря, а сетне Йосиф Ариматейски е събирал кръвта на Спасителя. Според някои сведения Йосиф Ариматейски е занесъл чашата в Англия, по-точно в Гластънбъри. Според други Мария Магдалина идва с Граала във Франция. Съществуват предания от IV в., според които Мария Магдалина бяга от Светите земи и идва с кораб в Марсилия, където и досега светите й мощи са почитани. Средновековните легенди гласят, че тя донася със себе си в Марсилия и Свещения Граал. През XV в. на тази легенда явно се е гледало съвсем сериозно, защото хора като Рене Анжуйски събират „чаши Граал“.

В по-старите предания обаче се подчертава, че Магдалина идва във Франция с Граала, а не с чаша, тоест едва по-късно Граалът е оприличаван на чаша. Малори повтаря това сравнение, което оттогава се смята за азбучна истина. Той обаче борави твърде свободно с оригиналните източници, където Граалът е много повече от обикновена чаша, а неговите вълшебни свойства са значително по-важни, отколкото качествата, които му приписват рицарите и които Малори възхвалява.

Според повечето учени първият рицарски роман за Граала е написан в края на XII в., вероятно през 1188 г. — съдбовната година, когато Йерусалим е превзет от мюсюлманите, а Орденът на тамплиерите се отделя от Братството на монасите от Сион — и е онасловен „Роман за Парсифал“, или „Сказание за Граала“. Негов автор е Кретиен дьо Троа, който е свързан, макар и да не е уточнено като какъв, с двора на графа на Шампания.

За живота на Кретиен не се знае почти нищо. Известно е само, че е имал някакви отношения с двореца в Шампания, и то от множеството творби, които Кретиен пише преди рицарския си роман и които посвещава на Мари, графиня на Шампания. Благодарение на тези свои произведения все с рицарска тематика, едно от които е за Ланселот, без обаче в него да се споменава за Граала, през 80-те години на XII в. Кретиен дьо Троа си спечелва огромна известност. Би могло да се очаква, че ще продължи да пише творби в този дух, към края на живота си обаче той се обръща към нова, неизвестна дотогава тема — така в западноевропейската култура и съзнание се появява Свещеният Граал такъв, какъвто го знаем днес.

Кретиен дьо Троа посвещава своя роман за Граала не на Мари, графиня на Шампания, а на Филип Елзаски, граф на Фландрия262. В началото на творбата той пояснява, че я е написал по изричната молба на Филип, от когото за пръв път чува историята. Самият роман се превръща в нещо като модел, като прототип за създадените по-късно произведения, посветени на Граала. Главният герой — Парсифал, е описан като „син на вдовица“. Тази характеристика е твърде показателна и любопитна. Тя битува отдавна в някои дуалистични и гностични ереси, които използват същото определение било за своите пророци, било за самия Исус. По-късно е една от любимите теми на франкмасонството.