Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Дори да знаехме — отвърна Аланна, — нямаше да имаме никакво право да го кажем на никого. Ако те решат да те подкрепят, можеш да бъдеш сигурен, че ще те намерят.
— Когато те решат — добави Верин, — а не ти.
Той се усмихна мрачно. Трябваше да го очаква.
— Мат с теб ли е? — попита го Аланна така, сякаш това беше последното, което можеше да й хрумне.
— Защо трябва да ви казвам? Каквото повикало, такова се обадило. — На двете това изобщо не им се стори смешно.
— Глупаво е да се държиш с нас като с врагове — промърмори Аланна и пристъпи към него. — Изглеждаш уморен. Почиваш ли си достатъчно? — Той отстъпи пред вдигнатата й ръка и тя спря. — Също като теб, Ранд, не искам с нищо да ти навредя. Нищо, което ще направя тук, няма да ти причини никаква рана.
Щом го каза така направо, значи трябваше да е вярно. Той кимна и тя вдигна дланта си към главата му. Кожата му леко изтръпна, щом тя прегърна сайдар, и една позната топла вълна премина през него, усещането от това как напипва здравето му.
Аланна кимна доволно. И изведнъж топлината се нажежи, обля го като мълния, сякаш за един пулс на сърцето бе застанал сред бушуващите пламъци на нажежена до бяло ковашка пещ. Дори след като отмина, се почувства непривично: усещаше самия себе си като никога досега, усещаше Аланна. Залитна. Ехо на объркване и тревога прокънтя от Луз Терин.
— Какво направи? — извика той и с гняв сграбчи сайдин. Силата му помогна да се изправи. — Какво направи?
Нещо се бе вклинило в потока между него и Верния извор. Опитали се бяха да го заслонят! Той запреде собствените си щитове. Наистина бе отишъл далече и бе научил много, откакто Верин го бе видяла за последен път. Верин се олюля и се опря на масата, а Аланна изпъшка, сякаш я бяха ударили с юмрук в корема.
— Какво направихте? — Бе потънал дълбоко в безчувствената Празнота. — Кажете ми! Не съм обещавал, че няма да нараня вас! Ако не ми кажете…
— Тя те обвърза — бързо отвърна Верин. — Обвърза те като един от своите Стражници. Това е всичко.
Аланна възстанови спокойствието си дори още по-бързо. Заслонена, тя го изгледа спокойно, скръстила ръце, с нотка на задоволство. Задоволство!
— Казах ти, че няма да те нараня, и направих точно противоположното.
Ранд задиша бавно, мъчеше се да се успокои. Напъхал се бе в капана като паленце. Яростта задраска с нокти по повърхността на Празнотата. Спокойствие. Трябваше да запази спокойствие. Един от нейните Стражници. Значи беше Зелена: не че имаше особено значение. Той знаеше малко за Стражниците и определено не как може да се прекъсне връзката, иначе щеше да я прекъсне. Единственото, което изпита от Луз Терин, беше зашеметяващ шок. Не за първи път Ранд съжали, че Лан бе побягнал в галоп след гибелта на Моарейн.
— Вие казахте, че няма да отидете в Тар Валон. В такъв случай, след като, изглежда, не сте сигурни дали знаете къде са бунтовничките, можете да останете тук, в Кемлин. — Аланна отвори уста, но той я превари. — Бъдете благодарни, ако не реша да завържа тези щитове и да ви оставя така! — Виж, това привлече вниманието им. Устните на Верин се присвиха, а очите на Аланна можеха да заместят онази пещ, в която бе усетил, че е хвърлен. — Но ще стоите настрана от мен. И двете. Освен ако не ви повикам. Вътрешният град е забранен за вас. Само да се опитате да влезете там, наистина ще ви заслоня, и при това ще ви напъхам в килия. Разбираме ли се?
— Съвършено. — Гласът на Аланна беше леден. Верин само кимна.
Ранд отвори вратата и спря. Беше забравил за момичетата от Две реки. Някои говореха с Девите, други само ги оглеждаха и си шепнеха. Боуд и шепа девойчета от Емондово поле разпитваха Башийр, който беше стиснал в юмрук калаена халба, вдигнал крак на една от пейките. Изглеждаха наполовина развеселени, наполовина слисани. Затръшвалата се врата накара всички да извърнат глави.
— Ранд — възкликна Боуд, — този човек разказва ужасни неща за теб.
— Той твърди, че си Преродения Дракон — изломоти Лейрин.
— Още като те видях в това палто разбрах, че много си се надул, а и след като се перчиш така пред една Айез Седай — изсумтя Лейрин. — Знаех си го още преди да заговориш така неуважително на Аланна Седай и Верин Седай. Но не знаех, че си станал сляп като къртица тъпанар.