Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Тролоци били нахлули в Две реки, но лорд Перин ги изтласкал. Заописваха му битката все така едновременно, така че беше много трудно да улови подробностите, освен че е имало такава. Всички се бяха сражавали, разбира се, но тъкмо лорд Перин ги спасил всичките. Винаги и само лорд Перин; всеки път, когато той кажеше само „Перин“, те го поправяха.
Въпреки новината, че тролоците са били надвити, гърдите на Ранд се стегнаха. Той ги беше оставил сами срещу всичко това. Ако беше отишъл, списъкът на загиналите нямаше да е толкова дълъг — толкова имена на хора, които познаваше. Но ако беше отишъл, нямаше сега да има айилците зад себе си. Кайриен нямаше да е негов, доколкото беше изобщо, а Рахвин най-вероятно щеше да хвърли обединения Андор срещу него и Две реки. За всяко решение, което взимаше, трябваше да се плаща цена. И това, в което се бе превърнал, си имаше цена. Други хора я плащаха. Налагаше му се непрекъснато да си припомня, че цената е далеч по-малка от онази, която щяха да платят без него. Но напомнянето не му помагаше особено.
Взели изражението му за скръб от изреждането на загиналите, момичетата се захванаха за по-весели неща. Перин се беше оженил за Файле. Ранд можеше само да му пожелае щастие и да се чуди колко ли дълго може да продължи щастието им. Момичетата го смятаха за нещо романтично и възхитително и изглежда, съжаляваха единствено, че не е имало време за обичайните брачни веселия. Изказваха се доста одобрително за Файле, с голяма възхита и дори с известна нотка на завист, особено Лейрин.
Беше имало и Бели плащове също така, и с тях Падан Фейн, старият амбулант, който беше идвал в Емондово поле всяка пролет. Момичетата изглеждаха несигурни дали Белите плащове са били приятели, или врагове, но за Ранд Фейн определяше разликата, доколкото изобщо можеше да има някакво съмнение. Фейн беше Мраколюбец, може би нещо по-лошо и от Мраколюбец, готов да направи всичко, за да навреди на него, на Мат и на Перин. Особено на него. Може би най-лошата новина, която можеха да му поднесат, беше, че никоя не знаеше дали Фейн е загинал. Във всеки случай, Белите плащове си бяха отишли, тролоците си бяха отишли и през Мъгливите планини се изливаха потоци от бежанци, носейки със себе си какви ли не новости, от занаяти до стоки, растения, семена или дрехи. Едно от останалите момичета се оказа доманка, а имаше и две тарабонки, както и три от равнината на Алмот.
— Лейрин си купи доманска рокля — засмя се Джанаци, — но майка й я накара да я върне на шивачката. — Лейрин вдигна ръка, но после премисли и заоправя плитката си. Джанаци се изкикоти.
— Кой го интересуват роклите? — възкликна Сюза ал-Сийн. — Ранд от рокли не се интересува. — Лекичко, живо момиче, Сюза винаги изглеждаше възбудена и сега също непрекъснато подскачаше. — Аланна Седай и Верин Седай изпитаха всички. Е, почти всички…
— Цилия Коул също поиска да я изпитат — вметна Марси Елдин, набито момиче. Ранд не си я спомняше много, освен че винаги беше забила нос в някоя книга, дори когато вървеше по улицата. — Дори настоя! Изкара го, но й казаха, че е твърде стара за новачка.
— И всички ние минахме — добави Сюза.
— От Бели мост насам пътуваме по цял ден и почти цяла нощ — обади се Боуд. — Хубаво е, че ще можем да останем малко на едно място.
— Ти виждал ли си Бели мост, Ранд? — подвикна Джанаци. — Самият Бели мост?
— И сега отиваме в Тар Валон, за да ставаме Айез Седай! — довърши Сюза. — В Тар Валон, представяш ли си!
— Точно сега няма да тръгнем за Тар Валон — чу се глас откъм вратата към улицата и Ранд бързо се обърна. Двете току-що влезли Айез Седай бяха различни, въпреки общото в лицата им. И на двете човек можеше да припише каквато си иска възраст, но Верин беше ниска и закръглена, с квадратно лице и прошарена коса, докато другата, която трябваше да е Аланна, беше мургава и стройна, жена с лисича хубост, с вълниста черна коса и лек блясък в очите, издаващ буен нрав. И с лека червенина около тях, сякаш беше плакала, въпреки че Ранд трудно можеше да си представи една Айез Седай да плаче. Роклята й беше от сива коприна със зелени ивици и изглеждаше така, сякаш току-що я беше облякла, докато светлокафявата рокля на Верин беше малко поизмачкана. Но макар Верин да не обръщаше много внимание на облеклото си, тъмните й очи бяха достатъчно остри.
Последваха ги двама мъже в убитозелени палта, единият — едър и сивокос, другият — висок, мургав и тънък като бич. И двамата бяха с мечове на бедрата и плавната им походка ги издаваше ясно, че са Стражници, дори да ги нямаше Айез Седай. Те изобщо не обърнаха внимание на Ранд, но заоглеждаха айилците и салдейците с вледеняваща отпуснатост. От своя страна, айилците не че помръднаха, но из въздуха се разнесе усещането, че всеки момент ще се занадигат булата, а младите салдейци застанаха нащрек. Единствено Баел и Башийр като че наистина стояха спокойни. Момичетата не забелязаха нищо освен двете Айез Седай, но дебелият ханджия надуши тягостното настроение и закърши ръце, несъмнено представяйки си как ще му съсипят гостилницата.