Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Няма да има неприятности — заяви Ранд високо, та да го чуят всички. — Никаква неприятност, освен ако вие не я започнете, Верин. — Няколко от момичетата се опулиха към него, че говори така на една Айез Седай, а Лейрин звучно изсумтя.
Верин го изгледа с птичите си очи.
— Кои сме ние, че да предизвикваме неприятности около теб? Доста далече си отишъл, откакто те видях за последен път.
По известни причини не му се искаше да говорят за това.
— Щом сте решили да не отивате в Тар Валон, трябва да сте чули, че Кулата е разцепена. — Това предизвика смаяно бръмчене сред момичетата: те поне не бяха го чули. Двете Айез Седай изобщо не реагираха. — Знаете ли къде се онези, които се противопоставят на Елайда?
— Има неща, които трябва да обсъдим насаме — каза кротко Аланна. — Господин Дилхам, ще имаме нужда от вашата частна гостна.
Ранд се усмихна насмешливо. Едва бяха дошли и вече взимаха нещата в свои ръце. Но този навик при Айез Седай изглеждаше толкова естествен, колкото дишането. С плавен поклон, той даде път на Аланна. Далече бил стигнал значи, така ли? Представа си нямаха колко далече.
Аланна прие поклона му с леко кимване, сбра полите си и се плъзна към една врата, но белята последва веднага. Двамата Стражници понечиха да последват Айез Седай, но преди да са направили и една крачка, двама студенооки Совин Най се изстъпиха да ги спрат, а пръстите на Сюлин заиграха в говора на ръцете, отпращайки Инайла и едрата Дева Дагендра към вратата, към която отиваха Айез Седай. Салдейците погледнаха Башийр, който им даде знак да не мърдат, но и той на свой ред погледна Ранд въпросително.
Аланна изпъшка ядосано.
— Ще разговаряме с него насаме, Ивон. — Стройният Стражник се намръщи, след което бавно кимна.
Верин се озърна през рамо, леко изненадана, сякаш я бяха отвлекли от дълбок размисъл.
— Какво? О, да, разбира се. Томас, остани тук, моля те. — Сивокосият Стражник се поколеба, изгледа твърдо Ранд и после се облегна на стената до вратата към улицата. Едва тогава и Ножоръките се отпуснаха, доколкото това бе възможно при айилците.
— Искам да поговоря с тях насаме — каза Ранд на Сюлин. За миг му се стори, че тя се кани да спори с него, но Сюлин стисна зъби, размени няколко жеста с Инайла и Дагендра и те се отдръпнаха от вратата и заклатиха неодобрително глави. Пръстите на Сюлин отново се размърдаха и всички Деви се разсмяха. Ранд съжали, че нямаше начин да понаучи нещо от този техен език, но Сюлин се беше възмутила, когато я беше помолил.
Стаята, в която влязоха, беше малка, но с полирани столове вместо пейки, и с калаени свещници както по масата, така и по перваза над камината. Двата прозореца бяха затворени, но никой не посегна да ги отвори. Ранд се зачуди дали някоя от двете Айез Седай е забелязала, че горещината не го засяга повече, отколкото тях.
— При бунтовничките ли ще ги заведете? — попита той.
Верин се намръщи.
— Ти явно знаеш за всичко това много повече от нас.
— Нищо не бяхме чули за събитията в Кулата до Бели мост. — Гласът на Аланна беше хладен, но очите й, приковани в него, пламтяха. — Ти какво знаеш за… бунтовничките? — Цяла камара отвращение се изсипа в гласа й с тази дума.
Значи бяха чули мълвата най-напред в Бели мост и бързо бяха тръгнали за насам, без да кажат нищо на момичетата. И ако се съдеше по реакцията на Боуд и останалите, решението да не тръгват за Тар Валон беше прясно. Изглежда, бяха намерили потвърждение тази заран.
— Няма да ми кажете кой е шпионинът ви в Кемлин, нали? — Те само го изгледаха, като Верин леко килна глава на една страна. Странно колко го бяха притеснявали погледите на Айез Седай някога, толкова хладни, каквото и да ставаше, толкова вещи. Но това, че една Айез Седай го гледа, даже и две, вече не караше стомаха му да се обръща. „Гордост“ — разсмя се лудешки Луз Терин и Ранд едва потисна гримасата си. — Казаха ми, че бунтовничките съществуват. Вие не отрекохте, че знаете къде са. Не смятам да им причинявам щета, ни най-малко. Имам основания да вярвам, че те може да ме подкрепят. — Той бързо си припомни основната причина да иска да разбере. Може би Башийр беше прав, може би имаше нужда от здравия гръб на Айез Седай, но главно искаше да разбере, защото му беше казано, че Елейн е с тях. А имаше нужда от нея, за да спечели Андор с мир. Това беше единственият мотив да я търси. Единственият. Той бе опасен за нея и за Авиенда. — Заради любовта към Светлината, ако знаете къде са, кажете ми.