Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Верин реши да смени темата. Определено нямаше намерение да изоставя тези девойчета. Нито да се отдалечава от Ранд повече, отколкото можеше да й се наложи.
— Мислиш ли, че е прав за бунтовничките?
Аланна стисна юмруците си.
— Самата възможност ме отвращава! Възможно ли е наистина да сме стигнали до… — Гласът й заглъхна, раменете й се смъкнаха. Под спокойната повърхност занапираха едва сдържани сълзи.
— Дали е възможно твоята месарка да ни каже нещо повече за това, което е станало в Тар Валон? — Тази жена не беше съвсем от хората на Аланна; беше агентка на Зелената Аджа, открита от Аланна благодарение на някакъв сигнал за тревога, поставен на вратата на дюкяна й. Не че Аланна й беше казала какъв е точно, разбира се, но пък Верин също нямаше да разкрие на никого сигнал на Кафявите.
— Не. Тя не знае нещо повече от съобщението, което ми предаде. Всички Айез Седай да се върнат в Кулата. Всичко е простено. — В очите на Аланна проблесна гняв, но само за миг и не толкова силен, колкото преди. — Ако не бяха всички тези слухове, нямаше дори да ти издам каква е.
— Знам — каза Верин. — И уважавам тайните ти. Слушай сега. Трябва да се съгласиш, че това съобщение потвърждава слуховете. Кулата е разцепена. Най-вероятно наистина има бунтовнички, събрани някъде. Въпросът е какво да направим ние?
Аланна я изгледа така, сякаш я смяташе за луда. Нищо чудно. Сюан трябваше да е свалена от Съвета на Кулата. Дори хрумването да се опълчат срещу Кулата беше немислимо. Но пък и разцеплението на Кулата беше немислимо.
— Ако сега нямаш отговор, обмисли го. И помисли за следното. Сюан Санче на първо място участваше в издирването на младия ал-Тор. — Аланна отвори уста — несъмнено за да попита Верин откъде знае и дали и самата тя не е била участница, — но Верин не й даде възможност. — Само глупачка може да допусне, че това не е имало значение за свалянето й. Такова голямо съвпадение е невъзможно. Така че помисли си каква би могла да бъде гледната точка на Елайда за Ранд. Все пак тя беше Червена, не забравяй. И докато мислиш, отговори ми следното. Какво целеше, като го обвърза така?
Въпросът не трябваше да изненада Аланна, но я изненада. Тя се поколеба, след което придърпа един от столовете, седна и заоправя полите си, преди да отговори.
— Беше най-логичното нещо, което можех да направя, както се беше изстъпил пред нас. Трябвало е да се направи отдавна. Ти не си могла… или не си поискала. — Като повечето Зелени, тя изпитваше известна насмешка към упоритостта, с която другите Аджи настояваха, че трябва да си имат само по един Стражник. Какво мислеха Зелените за Червените, които си нямаха нито един, оставаше неизречено. — Всички е трябвало да бъдат обвързани при първата възможност. Твърде важни са, за да се оставят на свобода, а той — най вече. — По бузите й изведнъж разцъфнаха червени петна; още доста време трябваше да мине, докато се овладее напълно.
Верин знаеше какво бе предизвикало изчервяването й. Пред нея Аланна често си бе развързвала езика. През дългите седмици, в които бяха изпитвали младите жени от Две реки, Перин непрекъснато беше пред очите им, но Аланна бързо бе зарязала темата за обвързването му. Причината беше съвсем проста: една разгорещена закана, изречена от Файле — изречена така, че да не чуе Перин — че ако Аланна посмее да направи това нещо, жива няма да напусне Две реки. Ако Файле знаеше малко повече за връзката между Айез Седай и Гайдините, заплахата нямаше да свърши работа, но тъкмо невежеството й бе задържало ръката на Аланна. Най-вероятно съжалението й за това, както и опънатите й нерви, я бяха тласнали да го направи с Ранд. Не само да го обвърже, но и да го направи без съгласието му. Това не беше правено от стотици години.