Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
„Какво пък — помисли си сухо Верин, — и аз съм нарушавала по някой и друг обичай навремето.“
— Логично ли? — отвърна тя с усмивка. — Говориш като някоя Бяла. Какво пък. Сега, след като го имаш, какво смяташ да правиш с него? Предвид уроците, които той ни предаде. Сещам се за една приказка от момичешките ми години, за една жена, която оседлала лъв и му сложила юзди. Язденето му й се сторило страхотно, но после разбрала, че никога не ще може да слезе от него и да поспи.
Аланна потръпна.
— Все още не мога да повярвам колко е силен. Ако можехме само да го свържем по-скоро… А се опитах!… И не стана… Толкова е силен!
Верин едва се сдържа сама да не потръпне. Нямаше да могат скоро да го свържат, освен ако Аланна не бе предложила „свързването“ преди да го „обвърже“. Верин не беше сигурна какво можеше да произтече от това. Във всеки случай, бяха преживели поредица изключително неприятни мигове, от откритието, че не могат да го отрежат от досега с Верния извор, до презрителната лекота, с която той ги бе заслонил, скъсвайки връзките им със сайдар като конец. И на двете наведнъж. Забележително. Колко ли щяха да са нужни, за да заслонят него и да го задържат? Всичките тринадесет? Това беше само традиция, но при него сигурно щеше да се наложи. Тъй или иначе, този въпрос трябваше да се остави за друг път.
— Остава открит и въпросът за амнистията му.
Очите на Аланна се разшириха.
— Ти, разбира се, не вярваш в това! Около всеки Лъжедракон е имало приказки, че събира мъже, които могат да преливат, и всичките се оказваха лъжливи, колкото и самите мъже. Искали са властта за себе си, не да я делят с други.
— Той не е Лъжедракон — отвърна тихо Верин — и това може да промени всичко. След като един слух е верен, и друг може да е такъв, а всички от Бели мост насам приказват за амнистията.
— Дори и да е, сигурно никой не е дошъл при него. Никой благоразумен мъж не би пожелал да прелива. Само шепа да бяха поискали, щяхме да си имаме Лъжедракони всяка седмица.
— Но той е тавирен, Аланна. Привлича към себе си всичко, от което има нужда.
Устните на Аланна се раздвижиха. Последната трошица айезседайско спокойствие изчезна и тя видимо се разтрепера.
— Не можем да позволим… Преливащи мъже, бродещи на воля по света? Ако е вярно, трябва да го спрем. Длъжни сме! — Беше на ръба отново да скочи.
— Преди да можем да решим какво да правим с тях — каза спокойно Верин, — трябва да разберем къде ги държи. Кралският дворец изглежда подходящо място, но да го разберем може да се окаже трудно, след като достъпът до Вътрешния град ни е отказан. Затова предлагам следното… — Аланна се наведе напрегнато над масата.
Много работи трябваше да се обмислят, въпреки че повечето можеха да се отложат и за по-късно. Твърде много въпроси, чакащи за отговор, но — по-късно. Дали Моарейн беше мъртва и ако да, как бе загинала? Съществуваха ли бунтовничките и ако да, какво трябваше да бъде отношението на Верин и Аланна към тях? Къде бяха те? Това знание щеше да е ценно, каквито и отговори да получеха другите въпроси. Как щяха да използват толкова крехкия нашийник, който Аланна беше надянала на Ранд? Дали само едната или и двете да заемат мястото на Моарейн? За първи път Верин беше доволна, че Аланна още скърби за Овейн — в това объркано състояние Аланна беше принудена да отстъпва пред нейното водачество, а Верин знаеше точно как трябва да се отговори на част от тези въпроси. Не мислеше, че някои от отговорите ще се харесат на Аланна. И беше по-добре да не ги разбере, преди да е станало твърде късно, за да може да ги промени.
Ранд препускаше бясно към двореца. Башийр и Салдейците едва го догонваха на по-дребните си коне и дори айилците не смогваха да го настигнат. Сам не беше сигурен кое го кара да бърза толкова — вестите, които носеше, не бяха чак толкова спешни — но след като треперенето на ръцете и краката му заглъхна, той започна да си дава сметка, че продължава да усеща Аланна. Просто я чувстваше. Беше все едно, че е пропълзяла в главата му и се е настанила там. Щом той я чувстваше, дали и тя го чувстваше по същия начин? И какво друго можеше да направи тя? Какво друго? Трябваше да се махне колкото може по-далече от нея.
„Гордост“ — изкряска Луз Терин и този път Ранд не се и опита да заглуши гласа му.
Друга посока вместо двореца си беше наумил, но Пътуването изискваше да познаваш мястото, което напускаш, много по-добре от мястото, където отиваш. При Южните конюшни том хвърли юздите на жребеца на един коняр и затича по коридорите. Щом стигна Великата зала, сграбчи сайдин, разтвори дупки във въздуха и прескочи през нея на поляната край фермата.