Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Смехът на Боуд прозвуча по-скоро боязливо, отколкото развеселено.
— Не бива да говориш такива неща дори на шега, Ранд. Трам те беше възпитал много по-добре. Ти си Ранд ал-Тор. И престани веднага с тези глупости.
Ранд ал-Тор. Това беше неговото име, но и той вече не знаеше кой точно е. Трам ал-Тор го беше отгледал, но истинският му баща беше айилски вожд, отдавна загинал. Майка му беше Дева, но не айилка. Това беше почти всичко, което знаеше за истинските си родители.
Сайдин продължаваше да го изпълва. Той нежно обви Боуд и Лейрин в потоци Въздух и ги вдигна, докато не замятаха крачета на една стъпка над пода.
— Аз съм Преродения Дракон. Отричането няма да го отмени. Желанието няма да го отмени. Не съм вече човекът, когото познавахте в Емондово поле. Сега разбрахте ли? Разбрахте ли? — Усети се, че вика, и затвори уста. Стомахът му натежа като олово и той се разтрепера. Защо Аланна направи това? Какво коварство на Айез Седай се криеше зад това хубаво личице? Не се доверявай на никоя от тях, беше му казала Моарейн.
Една ръка докосна рамото му и той рязко извърна глава.
— Моля те, пусни ги — каза Аланна. — Моля те. Те са изплашени.
Бяха повече от изплашени. Лицето на Лейрин беше пребледняло, а Боуд хлипаше толкова силно, че цялата потръпваше. Не бяха единствените. Останалите момичета от Две реки се бяха отдръпнали към стените и повечето също плачеха. Прислужничките също го гледаха втрещено. Ханджията се беше сринал на колене, с изцъклени очи, и гъргореше без думи.
Ранд леко постави двете момичета на пода и бързо пусна сайдин.
— Съжалявам. Не исках да ви изплаша. — Щом усетиха, че могат да се движат, Боуд и Лейрин побягнаха да се присъединят към другите момичета. — Боуд? Лейрин? Съжалявам. Няма да ви нараня, обещавам ви. — Те не го погледнаха. Никоя от тях. Сюлин определено го гледаше, както и останалите Деви, с безизразни лица и хладен укор.
— Стореното — сторено — каза Башийр и остави халбата си на масата. — Кой знае? Може да е за добро.
Ранд кимна замислено. Сигурно беше. По-добре беше да искат да стоят настрани от него. По-добре за тях. Само съжаляваше, че не можа да си поговори повечко с тях за дома. Само малко повече да можеха да видят в него стария Ранд ал-Тор. Не, по-добре беше да се страхуват от него. По-добре беше и той да забрави за Две реки. И се зачуди дали някога планината на плещите му поне малко ще олекне, или ще става все по-тежка.
Глава 11
Уроци и учители
Щом Ранд излезе, Верин си пое дъх. Навремето беше предупредила Сюан и Моарейн колко опасен е той. И двете не я бяха послушали, а ето че мина по-малко от година и Сюан се оказа усмирена, докато Моарейн… Улиците гъмжаха от слухове за Преродения Дракон, повечето от които невероятни, и никой от по-достоверните не споменаваше за Айез Седай. Моарейн можеше и да е решила, че трябва да го остави да си мисли, че върви по свой път, но изобщо не биваше да му позволява да се отдалечава от нея, не и сега, когато могъществото му така нарастваше. Не и сега, когато рискът, който той представляваше, беше толкова нараснал. Дали Ранд се бе отнесъл с нея така жестоко, както с тях преди малко? Пораснал беше, откакто го видя за последен път, лицето му бе станало сурово, мъжко. Светлината само знаеше дали е достатъчно разумен, но възможно ли бе това да е борба и за разума?
Така. Моарейн мъртва, Сюан мъртва, Бялата кула разцепена, а Ранд вероятно — на ръба на лудостта. Верин цъкна раздразнено с език. Когато поемаш рискове, понякога сметката идва когато най-малко си очаквал, по начин, който най-малко си очаквал. Почти седемдесет години грижлив труд от нейна страна, а сега всичко можеше да се окаже кръгла нула, заради един младок. И все так тя бе живяла твърде дълго, преживяла бе какво ли не, за да си позволи да се отчае. „Всяко нещо по реда си; погрижи се за това, което може да се направи сега, за да не страдаш за това, което е могло да стане.“ Този урок й го бяха внушили силом, но го беше приела с цяло сърце.
Първото нещо беше да успокои девойчетата, които все още се гушеха като стадо овчици, плачеха и се прегръщаха. Тя напълно ги разбираше — не й беше за първи път да се озове пред мъж, който може да прелива, камо ли пред самия Прероден Дракон, и стомахът й се надигаше като на кораб в открито море. Започна с утешителни слова, тук потупвайки нечие рамо, там поглаждайки коса, стараейки се да придаде майчински нотки на гласа си.
— Не можем да се скрием тук — изхлипа Лейрин. — Трябва да се махаме! Веднага! Той ще ни убие!
— Трябва да намерим Мат — обади се Боудвин. В очите й имаше сълзи, но лицето й бе решително. — Не можем да го оставим с… с мъж, който може да… Не можем! Дори това да е Ранд, просто не можем!