Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Башийр махна с ръка и един от по-младите салдейци хукна напред.
Ханът, в който ги отведе Баел, се казваше „Хрътката на Кулаин“ — три каменни етажа с покрив с червени керемиди. Ранд неволно докосна ангреала в джоба си — две Айез Седай; трябваше да може да се оправи с тях, без да се налага да прибягва до това — след което се смъкна от седлото и влезе. Не и преди три от Девите и двама от Ножоръките, разбира се, всички на косъм от забулването. По-скоро можеше да научи котка да запее, отколкото тях да го пуснат пръв. Двама от Салдейците останаха да пазят конете, а Башийр и останалите му хора пристъпиха по петите му заедно с айилците. Гостилницата можеше да се сравни с всяка друга от над стотината из Кемлин. Ханджията — кръглолик мъжага с три гуши и бяла престилка, изпъната по едрото му туловище, притича, потривайки длани и попоглеждайки леко изнервено айилците, после съсредоточи вниманието си върху Ранд и Башийр. Главно върху Башийр. И двамата мъже явно бяха влиятелни особи, ако се съдеше по облеклото им, но Башийр беше доста по-стар и поради това изглеждаше по-важна клечка.
— Добри дошли, милорд, и вие, милорд. Какво бих могъл да ви предложа? Имам вина от Муранди, както и андорски, добра ракия от…
Ранд не му обърна никакво внимание, а загледа втрещено посетителите. В такъв час би трябвало да има само един-двама мъже, но мъже нямаше. И все пак повечето маси бяха запълнени… с млади жени със селски дрехи, всъщност девойчета в по-голямата си част, които се извърнаха от пейките и зяпнаха новодошлите. Не една от тях ахна удивена от ръста на Баел. Не всички гледаха в айилеца обаче, и това, което накара Ранд да се ококори, беше, че пак десетина от тях зяпнаха него. Той ги познаваше! Не всички, но наистина ги познаваше. Една от тях особено привлече вниманието му.
— Боуд? — промълви той невярващо. Това момиче с големите очи, което се взираше в него — кога бе пораснала толкова, че да сплете косата си на плитка? — беше Боудвин Каутон, сестрата на Мат. Тук беше и пълничката Хилде Баран, седнала до слабичката Джерилин ал-Каар, и хубавелката Мариша Ейан, притиснала с длани бузите си, както правеше винаги, когато нещо я слиса, и приятно закръгленката Емри Луин, и Елайз Марвин, и Дареа Кандуин, и… Всички те бяха от Емондово поле или близките ферми. Погледът му пробяга по останалите маси и той разбра, че останалите момичета също трябва да са от Две реки. Повечето от тях поне — забеляза и едно доманско лице, както и още една-две, които можеше да са от по-далече — но всяка от тези рокли човек можеше да види всеки ден по Моравата на Емондово поле. — Какво, в името на Светлината, правите тук?
— Пътуваме за Тар Валон — успя да му отвърне Боуд, както беше зяпнала. Единствената прилика между нея и Мат бяха хитрите пламъчета в очите й. Слисването й от това, че го е видяла, бързо преля в широка усмивка на възхита и радост. — За да ставаме Айез Седай, като Егвийн и Нинив.
— Можем и теб да попитаме същото — намеси се жилавата Лейрин Айелин и нагласи дебелата си плитка на рамото си с добре заучена небрежност. Най-възрастна от всички момичета от Емондово поле — с цели три години по-малка от него, но единствената освен Боуд със сплетена коса — тя винаги беше имала добро мнение за себе си. И беше достатъчно хубавичка, за да й го потвърдят всички момци. — Лорд Перин почти нищо не казва за теб, освен че си някъде далече на приключения и че носиш хубави палта, което, както виждам, е вярно.
— Мат добре ли е? — попита Боуд с внезапна тревога. — Той с теб ли е? Мама толкова се притеснява за него. Той няма да се сети дори едни чисти чорапи да си обуе, ако няма кой да му каже.
— Не — отвърна бавно Ранд, — не е тук. Но е добре.
— Изобщо не очаквахме да те намерим в Кемлин — изчурулика Джанаци Торфин с тънкия си гласец. Не можеше да е на повече от петнадесет; беше най-младата, поне сред девойките от Емондово поле. — Верин Седай и Аланна Мосвани ще останат доволни, бас държа. Те все ни питат и разпитват какво знаем за тебе.
Значи това бяха двете Айез Седай. Той познаваше Верин, Кафява сестра, доста отблизо. Но не знаеше какво да мисли за това, че е тук. Така или иначе, това едва пи беше най-важното. Тези момичета бяха от дома.
— Е, значи всичко в Две реки е наред? В Емондово поле? Перин, както излиза, наистина е отишъл там. Чакай! Лорд Перин ли каза?
И това отприщи бента. Всички една през друга започнаха да му разказват всичко наведнъж, като накъсваха разказите си с въпроси за него самия и за Мат, за Егвийн и за Нинив. На повечето от въпросите не би могъл да отговори и за цял час, дори да имаше такава възможност.