Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Да не би да е приятелката ни, която обича котки? — попита Ранд. Приказките за Айез Седай в града бяха упорити; понякога те ставаха две, друг път три или цяла група. Но колкото повече успяваха Башийр или Баел да се доближат до нещо такова, все се оказваше, че става дума за една Айез Седай, която Церяла кучета и котки, само че все на съседната улица и разказано от някого, който го бил чул от друг, който на свой ред го чул в някоя кръчма или на пазара.
Баел поклати глава.
— Не мисля. Червените щитове казаха, че тия двете, изглежда, са пристигнали нощес. — Башийр го погледна с интерес — рядко пропускаше повод да повтори на Ранд, че има нужда от Айез Седай — но Баел се бе намръщил леко, толкова леко, че щеше да мине незабелязано за никой друг, освен за айилец. Айилците бяха доста предпазливи в отношенията си с Айез Седай, чак до неохота.
Тези няколко думи съдържаха предостатъчно, за да дадат на Ранд поводи за размисъл. Две Айез Седай трябваше да имат някаква причина да дойдат в Кемлин, след като сестрите им отбягваха града след неговата поява. А най-вероятната причина бе той. И в най-добри времена малцина пътуваха нощем, а сегашните далеч не бяха от най-добрите. Айез Седай, пристигащи по тъмно, навярно се опитваха да не ги забележат и най-вероятно този, който не трябваше да ги забележи, беше самият той. От друга страна, можеше просто да бързат за някъде другаде. Може би дори бяха тръгнали да се присъединят към Айез Седай, за които Егвийн настояваше, че щели да го подкрепят.
Каквото и да беше, той искаше да разбере. Светлината знаеше само какво замислят Айез Седай — както Кулата, така и онази скрита пасмина на Егвийн — но той трябваше да го разбере. Твърде много бяха и можеха да станат твърде опасни, за да си позволи да не го узнае. Как щеше да реагира Кулата, когато Елайда научеше за неговата амнистия? Или която и да е Айез Седай? Дали вече го бяха чули?
Когато приближиха края на коридора, той отвори уста да каже на Баел да покани едната от Айез Седай да дойде в двореца. Можеше и с две Айез Седай да се справи, ако се стигнеше до това, но нямаше смисъл да рискува, преди да е разбрал кои са те и какви са намеренията им.
„Гордостта ме изпълва. Поболях се от гордост и това ме съсипва!“
Ранд обърка крачка. Това бе първият случай за днес, в който Луз Терин беше проговорил в главата му — твърде много напомняше за коментар на собствените му мисли за Айез Седай, за да остане спокоен — но не то го накара да преглътне онова, което се канеше да каже, и да се закове на място.
Поради жегата вратите бяха разтворени към дворцовите градини. Цветята ги нямаше и розите изглеждаха посърнали, но дърветата все още хвърляха някаква сянка около белия мраморен фонтан, плискащ вода в средата на градината. Една жена с бухнали кафяви поли и широка бяла блуза стоеше край фонтана и се взираше удивена, както правеше толкова често пред вода, течаща без полза, освен за да я гледат хората. Очите на Ранд жадно запиха чертите на Авиенда, с вълните рижа коса, падащи до раменете й. Светлина, колко красива беше! Загледана в пръските вода, тя все още не беше го видяла.
Дали я обичаше? Не знаеше. В мислите и в сънищата му тя беше оплетена с Елейн и дори с Мин. Това, което знаеше със сигурност, беше, че е опасен. Нищо друго не можеше да предложи на която и да е жена, освен болка.
„Илиена — проплака Луз Терин. — Аз я убих! Светлината дано ме погълне завинаги!“
— Двойка Айез Седай, появили се така, може да се окажат важни — рече тихо Ранд. — Мисля, че трябва да посетя този хан и да видя защо са тук. — Почти всички се спряха с него, но Инайла и Джалани се спогледаха и продължиха към градината. Той леко извиси глас. — Девите тук ще дойдат с мен. Всяка, която иска да си облече рокля и да се занимава със сватосване, може да остане.
Инайла и Джалани спряха и се извърнаха към него, в очите им блесна възмущение. Добре че Сомара не беше днес в охраната — тя въпреки всичко щеше да продължи. Пръстите на Сюлия се разшаваха в ръчния говор на Девите, и каквото и да бе решила да каже, то накара бузите на двете Деви да пламнат от смут. Айилците си имаха всевъзможни ръчни сигнали за случаи, когато беше най-добре да се мълчи. Всеки клан си имаше своя система, както и всяко бойно общество, а освен тях имаше и такива, които всички айилци разбираха, но единствено Девите си бяха създали цял свой език на жестовете.
Без да изчака Сюлин да довърши, Ранд тръгна. Тези Айез Седай можеха да напуснат Кемлин толкова бързо, колкото бяха дошли. Озърна се през рамо. Авиенда продължаваше да се взира във водата; не го беше видяла. Той ускори крачка.
— Башийр, би ли изпратил някой от хората си да подготви коне? При конюшнята на Южната порта. — Главната порта на двореца се отваряше към Площада на кралицата, който щеше да е пълен с хора, надяващи се да го видят. Щеше да му отнеме поне половин час, докато си пробие път, и то ако имаше късмет.