Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Делана пак създава неприятности. — Високото й гласче звучеше почти сладко, но съдържаше острота, подчертаваща липсата на каквото и да било титулуване и почит. Косата на Романда беше съвсем побеляла и прибрана на спретната плитка на тила й, но възрастта определено не беше смекчила характера й. Такима, с дългата си черна коса и жълтеникав тен, беше Кафява сестра почти от девет години и също толкова властна в Съвета, колкото и в класната стая като учителка, но сега стоеше покорно на крачка назад. Романда предвождаше фракцията си също толкова твърдо, колкото Сорилея. Беше една от тези, за които Силата наистина бе най-важното, и честно казано, Лелейн не й отстъпваше много.
— Тя се кани да внесе предложение в Съвета — вметна кисело Лелейн, без да поглежда към Романда. Това, че трябваше да се съгласи с нея, определено не й харесваше повече, отколкото че се наложи да заговори втора. Усетила, че е спечелила преднина, Романда се усмихна едва доловимо.
— За какво? — попита Егвийн, за да спечели време. Сигурна беше, че знае. Много трудно й беше да не въздъхне. Много трудно й беше да се сдържи да не разтърка слепоочията си.
— Как за какво? За Черната Аджа, разбира се, майко — отвърна Вирилин, сякаш изненадана от въпроса. И имаше право, Делана беше побесняла на тази тема. — Иска Съветът открито да обвини Елайда, че е Черна. — Лелейн вдигна ръка и тя изведнъж млъкна. Лелейн позволяваше повечко волности на своите последователки от Романда, или може би не ги държеше чак толкова изкъсо, но достатъчно.
— Трябва да поговорите с нея, майко. — Лелейн имаше топла усмивка — когато решеше да я използва. Сюан й беше казвала, че някога били приятелки — Лелейн охотно бе приела подкрепата й, — но Егвийн все пак смяташе, че тази усмивка е по-скоро изпитано сечиво.
— И какво да й кажа? — Дланите я засърбяха да си разтрие слепоочията. Тези двете гледаха винаги Съветът да приема точно онова, което предлага всяка от тях, и съвсем малко от онова, което предлагаше Егвийн, в резултат на което не се приемаше почти нищо, и сега искаха тя да им реши противоречията с една Заседателка? Вярно, Делана подкрепяше нейните предложения… когато й изнасяше. Делана беше като ветропоказател, обръщаше се при всеки полъх във въздуха и ако напоследък често се обръщаше по посока на Егвийн, това все още не означаваше кой знае какво. Черната Аджа, изглежда, беше единственото, което я тревожеше. И къде се бавеше Сюан? Защо вече не идваше с конете?
— Кажете й да престане, майко. — Усмивката и тонът на Лелейн й придаваха вид на майка, съветваща щерката си. — Тази глупост — по-лошо и от глупост — е изнервила всички. Някои от Сестрите дори започват да го вярват, майко. Няма да мине много време и ще го чуят и повярват и слугите, и войниците. — Погледът, който хвърли към Брин, беше изпълнен със съмнение. Брин като че ли се опитваше да заговори Миреле, която гледаше втренчено към обкръжената с невидимата преграда група и притеснено мачкаше юздите в облечените си в ръкавици ръце.
— Да се повярва в нещо, което е очевидно, едва ли е глупост — изръмжа Романда. — Майко… — в нейната уста обръщението звучеше почти като „момиченце“ — причината Делана да бъде спряна е, че тя не носи нищо добро, а вредата ще е значителна. Елайда може би е Черна — въпреки че силно се съмнявам, независимо от клюките втора ръка, които донесе онази никаквица Халима; Елайда е крива колкото си иска и направи големи безобразия, но не мога да повярвам, че чак е продала душата си на злото — но дори и да е, ако го разгласим на всеослушание, това само ще направи всички подозрителни към всяка Айез Седай и ще накара Черните да се скрият още по-надълбоко. Има си начини да ги изровим, стига да не ги плашим и да не ги принудим да избягат.
— Дори тази нелепица да се окаже истина, никоя уважаваща себе си Сестра не би приела твоите начини, Романда — изсумтя презрително Лелейн. — Това, което предлагаш, е да бъдат подложени едва ли не на инквизиция. — Егвийн примигна объркано: нито Сюан, нито Леане не й бяха казвали и думичка за това. За щастие, двете Заседателки не й обърнаха достатъчно внимание, за да го забележат. Както обикновено.
Романда опря ръце на бедрата си и изгледа Лелейн накриво.
— Отчаяните времена изискват отчаяни средства. Човек би могъл да се запита защо някоя ще предпочете достойнството си пред това да бъдат разкрити слугите на Тъмния.
— Това опасно ми прилича на обвинение — отвърна Лелейн и присви очи.
Този път бе ред на Романда да се усмихне — с хладна усмивка и опасно пламъче в погледа.