Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Стълбата се извиваше безкрайно и водеше надолу. Обонянието на Хърм и мисленото опипване на пространството от свещеника не показваше съществуването на нещо живо. Понякога пътешествениците спираха и проверяваха връзката с Хаймп и хората му.
Накрая стълбата свърши. Струваше им се, че са вървели вече няколко часа. Гръмкото ехо на крачките им подсказа, че се намират в някакво обширно пространство. След известно време Хърм и Хиеро усетиха движение над главите си и до ушите им достигнаха слаби шумове.
— Прилепи! — досети се брат Алдо. — Очевидно това място има някаква връзка с повърхността.
Това твърдение изглеждаше безспорно. Но къде се намираше другия вход в този подземен свят? И на кого е достъпен той? Докато мъжете си обменяха мисли и изводи, Лучара бродеше из мрака. Внезапно тя извика и им замаха да отидат при нея. Слабата светлина на вдигнатата лампа озаряваше едно закрепено на стената табло с множество превключватели, обозначени с древни символи.
— Честно казано — заяви свещеникът, — страхувам се, да ги докосна.
— Аз също — каза единадесетникът след кратко размишляване. — Но нямаме друга възможност. Маслото няма да стигне задълго, дори да го пестим. Тук трябва да има осветление и то ни е необходимо. Предполагам, че трябва да опитаме. Цялото ни предприятие е така опасно, че още един риск няма много да ни навреди.
Хиеро престана да се колебае и натисна първия превключвател. Отначало нищо не стана, после ги изуми появата на слаба мъждукаща светлина, която ставаше все по-силна и по-силна, докато почти не се изравни с дневната на повърхността.
Пътешествениците се огледаха. Те се намираха на някаква площадка, долепена като лястовиче гнездо до стената на огромна пещера.
12. КРАЯТ И НАЧАЛОТО
Размерите на тази подземна кухина изглеждаха невъобразими. Пътешествениците не можеха да си представят, колко далече се намират от повърхността на земята, но очевидно разстоянието беше значително. Пещерата явно беше изкуствена. Бледата светлина идваше от дълги пръти, приличащи на светилниците от остров Манун, и позволяваше да се разгледа свободно огромното пространство.
Докъдето им стигаше погледа, стените бяха оформени на огромни петоъгълници, издълбани в твърдата порода. В горната част повърхността им не беше обработена и изглеждаше груба, но долу, на около десетина метра от пода, се виждаше гладък полиран камък. Тук-там по стените проблясваха метални табла. Широк пръстен празно пространство отделяше разположените в центъра машини от стените.
— Гледайте, гледайте! — в гласът на Хиеро прозвуча благовеен трепет.
Тези огромни и покрити с кожуси устройства, засипани с праха на отминалите столетия, тези удивителни и страшни машини бяха далеч от разбиранията на съвременния човек. Свещен ужас скова за миг разума на Хиеро. Тук, замрели в страшно безмълвие, се намираха създадените преди Гибелта прибори, които сами са повикали Гибелта и са й помогнали да прегърне целия свят! Всеки нормален човек (освен, разбира се, слугите на Нечестивия) изпитваше такъв ужас пред Гибелта, че видът на залата му напомняше за ада. Макар Алдо да запази самообладание, лицето му се вкамени, а в очите застина отвращение и страх. Лучара внезапно изгуби сили и се свлече на пода. Тя беше само на седемнадесет години и картината на тези титанически машини на легендарното и страшно минало изпълни с трепет сърцето й.
Хиеро се наведе и вдигна девойката. Докато бавно вървяха край платформата и оглеждаха огромното пространство на пещерата, той здраво стискаше ръката й. Като вдигнаха глави те видяха истинска плетеница от пръти и греди, обхванати от паяжината проводници и кабели. Над тях сияеше бяла светлина, която не позволяваше да се различи тавана, където тези конструкции изглежда бяха закрепени. Тишината и глухото безмълвие на вековете ги заобикаляха.
— Тук може да се поберат десет полка Стражи на Границата и пак ще се изгубят… — измърмори на себе си Хиеро. Непрекъснато въртеше главата си. Почти сигурно сред тези устройства трябва да се намират компютри. Но как да ги намери? Наистина познаваше някои наименования и символи на мъртвия език на изчислителните устройства. Но достоверни ли бяха? Къде да търси компютрите и как да ги разпознае в тези титанически стоманени джунгли? Сега, когато бе открил едно от запазените древни селища, тази задача му изглеждаше неизпълнима.
Лучара се отдалечи от него и заедно с единадесетникът изучаваха нещо в далечния край на фундамента, където през повърхността му минаваше някаква правоъгълна конструкция. Свещеникът тръгна да се присъедини към спътниците си, когато усети мисления сигнал на Хърм.