Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
— Във всеки случай не и З’дан! Заклел се е да ме убие или да умре, и аз му вярвам! е бива да се надяваме напразно — те няма да ни оставят на мира.
— Аз мисля същото. Главният източен път, който води до Лантическия океан, минава южно от нас и да го стигнем ще ни трябват около четири дни. На мястото на враговете ни бих вървял на югоизток, докато не се приближа максимално близко до мястото на менталното излъчване. После ще завия на север. Предполагам, че след седмица бързо придвижване ще успеят да се доберат до тук. Следователно, още няколко дни ще сме в безопасност.
Но сметките на стария единадесетник не бяха верни. Нито той, нито Хиеро си представяха правилно ненавистта и упоритостта на адепта на Нечестивия. Цяла армия бе събрана източно от Ниана и тя вече четири дни се придвижваше на югоизток! Това развитие на нещата пътешествениците не можеха да предвидят.
Докато те се съвещаваха, гъсти облаци покриха небосклона и от юг задуха влажен вятър, но преди да завали проливен дъжд се върна Лучара. Те я чуха нещо да си тананика, най-вероятно на езика на Д’Алви, тъй като Хиеро не разбра нито дума. Девойката се появи на пътечката под дърветата и се приближи до мъжете с меко и замислено лице. Около китката й се увиваше златна гривна със скъпоценни камъни и искреше с ярка зелена светлина.
— Харесва ли ти? — запита тя, усмихна се на Хиеро и го прегърна нежно с тънките си ръце. — Подарък е от Уайла Рий. Хърм все още говори с нея. Тя смята, Че мечокът е най-интересното същество сред нас.
— Защо тази жена ти е направила такъв скъп подарък? — строго запита Хиеро, като се опитваше да се освободи от пръстена на мургавите ръце. — Тя нищо не ми даде, а теб те е украсила с тази играчка. Не смяташ ли, че това е странно?
— О, нищо удивително. За известно време и дадох назаем нещо, което й беше много необходимо. Може би и ти също ще получиш някаква награда.
Девойката притисна глава към гърдите му в гънките на еленовата куртка и той не можеше да вижда очите й. Но с растящо вълнение усещаше, че е близко до отговора на последния въпрос, който го вълнуваше — сякаш малките парченца мозайка сами се наслагваха в мозъка му в стройна картина. Внимателно повдигна лицето на любимата си и се взря в очите й. Хаймп и Алдо тактично се отдръпнаха настрани.
— Кажи ми, моя малка и хитра принцесо, къде са мъжете на народа Уайла Рий? — и гласът му беше едновременно сърдит и нежен, докато се вглеждаше в очите й.
Отвърна му мълчание. Накрая девойката решително тръсна глава.
— Няма ги. Народът й отдавна живее сред дърветата и те винаги са били такива, каквито са сега. Тези бедни създания се нуждаят много от мъже за продължаване на рода, но им се раждат винаги момичета. Те се надяват най-сетне да се роди първото момче. Те не знаят кога и как народът им се е оказал тука, кои или какво са те всъщност. Но им е известно, че хората често минават по големия път на югоизток от гората. И когато самотен пътник или малка група спира за нощуване… е те…
— Май сънуват нещо много приятно, нали? — запита Хиеро и се усмихна на обърканото момиче. — Така значи, направила си сделка, като си ме разменила за една гривна. Е, какво пък, прекрасно! Достойна постъпка за една принцеса Д’Алви и моя жена!
Тя рязко се отдръпна и очите й гневно засвяткаха.
— О, това сте вие мъжете! Нищо не си разбрал! Струва ти се, че съм във възторг от вечерта — зли сълзи бликнаха по миглите й. — Аз нищо не знаех за гривната до тази сутрин! — Тя рязко дръпна гривната и я метна право в лицето на Хиеро.
Той едва успя да вдигне ръка и да хване предмета, иначе носът му щеше да бъде порядъчно разтърсен. после се втурна след момичето. А тя бе спряла под сянката на огромно дърво и горчиво плачеше, като бе закрила с длани лицето си.
— „Ела тук, любима — предаде й той. — Прости ми, толкова съм глупав. Тя те е помолила за разрешение, нали?“
Девойката отново притисна лице до гърдите му.
— „Разбира се! Така би постъпила всяка честна жена. Тя никога не е имала мъж и с теб за първи път позна любовта. Каза ми (отначало трудно я разбирах), че ти си мой завинаги и тя те иска само за една нощ. Изрече го така, че аз отхвърлих всякаква ревност! Но се оказа, че да го преживея, е по-трудно, отколкото си мислих!“
— О, Хиеро — добави гласно девойката, — знаеш ли какво ми каза на прощаване днес сутринта? „Може би аз ще родя първото ни момче. Какво щастие ще бъде за народа ни. Не ме забравяй, ти винаги ще бъдеш с него“.