Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
— Стори ми се, че това нещо изглежда някак си странно! — засмя се той и ехото му отговори. Звуците се мятаха из многочислените проходи между редовете на титаническите творения и сякаш се стремяха да избягат вън от този лабиринт. — Това е калъфка. Всички устройства са покрити! Сега ще ги съблечем и ще видим, какво се намира отдолу. — Той внимателно повдигна края на тежката пластмасова тъкан. Свикналите с мъждукащата светлина очи срещнаха слаб метален блясък.
Възбуденият свещеник отиде при съседния агрегат, после — при следващия. Всички бяха покрити с дебели пластмасови обвивки, които благополучно бяха устояли на времето. Металните части на машините не бяха засегнати от корозията. И в това беше трудно да се повярва. Та възрастта им е няколко хиляди години! Хиеро извади кинжала си и започна да реже материята на калъфите.
— Хиеро, не е ли време да ни кажеш, какво трябва да търсим — раздаде се строгият и спокоен глас на единадесетника. — Не искам да си пъхам носа в работите ти, но…
— Разбира се. Исках да го кажа още по-рано. Но тук има така много… Главата ми се обърка от тези чудеса!
Те стояха и разглеждаха грамадите на заобикалящите ги невероятни машини. Хиеро мислено и кратко им разказа за мисията си, описа древните компютри и задачите, които са изпълнявали и накрая обясни защо Абатствата искаха да ги притежават.
— Ако това, което Демеро ми разказа, е истина, а аз вярвам на всяка негова дума, то ние отчаяно се нуждаем от подобни устройства — завърши той словото си. — Враждебните действия против нас са координирани и силата им непрекъснато нараства. Нашата отбрана и противодействуваща атака няма да бъдат ефикасни, ако не се подчиняват на желязна и непогрешима логика.
Алдо нямаше повече въпроси. Той знаеше какво трябва да търсят и се захвана да изучава близките агрегати, като се опитваше да намери разни надписи и знаци. Мечокът се присъедини към него и му помагаше да държи тежките чехли. Хиеро и Лучара последваха примера на спътниците си.
Когато час по-късно спряха да починат, избухнаха в смях, щом се погледнаха. Всеки от тях беше покрит с бял слой и дори Хърм изглеждаше като мъхесто привидение от незнаен свят.
— Нека погледнем това — произнесе брат Алдо и заприлиства бележника си, в който бе копирал намерените надписи по машините. — Засега не сме намерили нищо, което да прилича на компютър, Хиеро.
Свещеникът изтри капките пот по челото си и се замисли. Знанията на брат Алдо в областта на древните езици можеха да се окажат решаващи. Самият той си спомняше само няколко прости думи и фрази.
— Намерихме думата „машина“ и знаем, какво означава тя — продължи старецът. — Има надписи с нея, чийто смисъл е очевиден. о как работят тези устройства и за какво са били използувани, ми е съвършено неясно. Но — той изглеждаше много сериозен, — източник на енергията очевидно е силата на атома, която е станала причина за Гибелта. Аз ще се постарая да не мисля за това.
Хиеро не спомена за своите неясни подозрения, че Нечестивият в някаква степен е овладял тези или други мощни енергийни източници. Нали черните им кораби се движат от неизвестни машини без употребата на платна!
— Ние открихме думите „Aerocondition“ и „Thermal control“ — каза Лучара.
— Да, така е, но същите думи съм срещал и в други древни селища. Те означават свеж въздух и изкуствена топлина. Не зная, как са го постигали, но е ясно, че подобни думи нямат никакво отношение нито към оръжието, нито към компютрите.
— Май ще трябва да претърсим навсякъде — предложи Хиеро след доста размисли. — Защо да не почнем от средата? Ако тук въобще има информационно-управляващ център, то най-вероятно е разположен там. Опитвам се да си спомня, как изглеждаше отгоре това място и ми се струва, че средата бе относително свободна с малко апаратура.
Планът му бе приет и те тръгнаха към центъра на пещерата. Но непрекъснато влизаха в задънени прашни проходи и трябваше да се връщат и да опитват отново. Хиеро помисли, че са като мравки, попаднали в капана на огромен и неразбираем лабиринт.
Накрая, задъхвайки се от прахта и кашляйки, те попаднаха в широк коридор между две дълги редици машини, водещ към свободното пространство в центъра. Известно време вървяха натам едва забелязвайки изкачването, докато им стана ясно, че площадката е разположена по-високо от останалата повърхност на пещерата.
Те се намираха сред безмълвните редове древни машини! Несъмнено тук се намираше центъра на управление на всички тези агрегати. Пътешествениците ги очакваше нещо интересно.