Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Той нежно я погали по косата.
— Не плачи, мила — произнесе тихо той. — Възхищавам ти се. Та нали сънувах такъв прекрасен сън!
Тя го погледна в очите и разбра, че се шегува, но въпреки това в лицето й се таеше нещо печално. Нежните пръсти на момичето го докоснаха по челото и се спуснаха по бузите. Тя се усмихна.
— Запомни едно, повече не искам да чувам за това. Съгласен ли си?
Хиеро се обърна и потърси с поглед стария единадесетник.
— „Може да тръгваме“ — предаде му той.
Брат Алдо хвана юздите на Клотц, натоварен вече с багажа, Хаймп махна с ръка, моряците скочиха на крака и развлечената им колона се насочи към края на поляната. В същия миг в сянката на огромното дърво се появи и Хърм. Всички бяха налице и Хиеро зае мястото си начело на малкия отряд. Той хвърли поглед назад, като се надяваше да види горската фея, която бе сънувал през изминалата нощ, но там нямаше никой. Над гората се носеше златистата песен на птиците, но дали това бе гласа на Уайла Рий, така и не разбра.
— „Те ще вървят след нас по края на гората — съобщи Алдо от ариергарда на колоната. — Те искат да знаят, жив ли е Дом и мислят, че ти можеш да разбереш това. Така каза владетелката им“.
— „Дом безспорно е жив — отвърна Хиеро. — Но се надявам, че ще успеем да избегнем сблъскване с него“.
Вървяха на юг на стотина метра от края на гората, която се издигаше подобна на зелена стена. По пладне отрядът спря на кратка почивка и след като се нахраниха, Хиеро даде знак да продължат пътя си. Надвечер от покрилите небето облаци на главите на пътешествениците се изля топъл проливен дъжд. Прозрачния въздух помътня, почвата се превърна в течна кал и те се принудиха да потърсят подслон под дърветата, където разгънаха лагера си, запалиха огньове и сготвиха гореща храна.
Дъждът се ля цяла нощ. На разсъмване, малко след като потеглиха, разбраха, че се намират на края на гората. Растителността се промени: все по-често срещаха палми и гъсталаците на акациите. Дърветата, които се извисяваха като исполински сводове над ниските храсти, станаха редки и скоро изчезнаха напълно. Жегата се усили. На юг, докъдето стигаше окото, се простираше широката тревна повърхност на равнината. Вляво от тях пясъчните езици на пустинята си близваха сочната зеленина. И заедно с първите признаци на пустинята се появиха и добре познатите им мъртвешки петна на плесента. Тук владенията на Дом никъде не достигаха гората. Вероятно липсата на големи дървета я правеше не особено привлекателна за него.
Наоколо сновеше дивеч в изобилие. Големи и грациозни създания, приличащи на антилопи и елени, често пресичаха пътя на отряда. Но когато пътешествениците ги наближаваха, те спокойно се отместваха встрани. Повечето бяха непознати на Хиеро. Веднъж се натъкнаха на глутница зверове на ивици, приличащи на хиени, които лакомо гълтаха месото на някакво животно, три пъти по-голямо от Клотц. Пътешествениците благоразумно ги заобиколиха встрани, както впрочем и огромното същество, приличащо на мелез на мечка и рис, но десетократно увеличено, което видяха след няколко километри. Очевидно звярът беше сит и се задоволи с гръмогласно ръмжене, но не започна да преследва хората. Вечерта те изградиха здрава ограда около лагера си и запалиха големи огньове. През цялата нощ се раздаваха ревове и ръмжене, което доказваше, че са постъпили предвидливо. В тази местност животните не познаваха човека и не се страхуваха от него.
Разсъмването дойде ясно и горещо, а свежият въздух разнасяше безброй аромати. Но в основата си цъфтящите треви миришеха на сладък мед. В този ден пътешествениците потеглиха на изток и вървяха бавно, като внимателно оглеждаха местността. По сметките им изоставеният град се намираше наблизо и картите повече не им вършеха работа.
Скоро се озоваха в пустинен район, обрасъл целият с изсъхнали храсти, зад който започваше територията на Дом, където се виждаха различни образования, подобни на кълбета или на гъби, а почвата между тях беше покрита с килими от плесен и преливаше в жълто, виолетово или мръсночервеникаво. Цялата тази мерзост изглеждаше не по-малко отвратителна, отколкото на север, на границата с владенията на Уайла Рий.
— Не бива да рискуваме — спря Хиеро отряда и посочи гигантските гъби. — Този боклук се намира на километър от нас. А това, като съдя по опита си, е прекалено близо.
Алдо изглеждаше загрижен.
— Ние се намираме на нужното ни място, но не виждам нищо, което да прилича на развалини — той постави ръката си на рамото на Хиеро. — Наистина, някои от тези градове са така заровени, че от тях не е останала и следа. Надявам се, че ме разбираш, Хиеро. Ние ще направим всичко възможно, но търсенето ни може да се окаже безплодно. Кой знае кога и от кого са нанесени символите на картата? И колко пъти са копирани тези карти и какви грешки са правени при това?