Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
— „Разбирам — неочаквано се намеси Хърм. — Вие станахте много непредпазливи с мислите си. Изпускате ментални сигнали, дори при използуване на вашата човешка реч. Вие намерихте нещо, които може да унищожи тази пещера и нас заедно с нея. Така ли е?“ — и както винаги изразяваше се спокойно и студено.
— „Аз искам да сваля този капак — каза твърдо брат Алдо, като пренебрегна изказването на мечока. — Най-хубавото, което научих на това проклето място, е, че мога да го унищожа“. — В гласът му звучеше непримирима ненавист към устройствата породили Гибелта.
— Почакай — бързо произнесе Хиеро, — нека първо разгледам този механизъм. Не забравяй, че аз съм имал работа с машини по-често от теб. Превеждай ми надписите. Обещавам ти, че няма нищо да направя без твое разрешение.
Гласът и мислите на брат Алдо издаваха силното му вълнение и Хиеро започна да се страхува, че той ще направи нещо неразумно. Единадесетникът за миг притвори очи. Когато клепачите му се вдигнаха, старецът изглеждаше по-спокоен и на устните му се появи слаба усмивка.
— Възприех мисълта ти, мое момче — каза той. — Ти си напълно прав. Не трябва да се поддавам на емоциите. Върви напред, а аз ще се опитам да ти помогна, ако е по силите ми.
Свещеникът внимателно разгледа коничната издатина. На върха й имаше ребра — най-вероятно да не се плъзгат пръстите. Хвана го внимателно и се опита да го завърти. С леко скърцане капачето започна да се върти. След няколко секунди го вдигна и остави настрана. Отдолу се намираше нещо приличащо на часовников циферблат с голям червен бутон в средата. Тридесет цифри, нанесени направо на метала в съответствие с древната система заобикаляха кръглата вдлъбнатина, в която бе поставен показалецът. За последния Хиеро установи, че лесно може да се разположи срещу всяка цифра.
— Сигурен съм, че тези цифри означават часовете — каза брат Алдо. — С това устройство се посочва времето, до тридесет часа, а после може да се изчезне.
— А ако са минути или други единици за време, каквито ние сега не използуваме? — осъмни се Хиеро. Зад него се чуваше възбуденото дишане на Лучара и сумтенето на мечока.
— Този надпис казва „Часовник“ — старецът посочи две малки букви, които Хиеро не бе успял да забележи. — Това е съкращението на „час“, което много пъти съм срещал в древните надписи.
— Прости ми недоверието — каза Хиеро, — честно казано, нервен съм. Добре ще бъде, да починем и да се нахраним. На повърхността сигурно е вече нощ.
Думите на Хиеро накараха пътешествениците да усетят, колко са гладни и уморени. Докато Лучара подреждаше трапезата, Хърм се просна направо на пода и демонстрира пълно изтощение.
— „Ти си толкова дебел, че можеш да преживееш цяла седмица без храна — предаде му момичето заедно с голямо парче месо. — Май ще трябва да поотслабнеш!“ — допълни тя и напъха пръстите си в гъстата му козина.
Пътешествениците ядяха сухари и месо и пиеха вода от голямата бутилка. В края на трапезата водата намаля наполовина и Хиеро се обезпокои, че тя скоро ще свърши, а друга в пещерата засега не бяха открили. Но в този миг вниманието му бе привлечено от Хърм, който внезапно скочи на крака. Мечокът надигна нагоре глава, сякаш се прислушваше в нещо.
— „Те не са се върнали — дойде мисълта му. — Долових това от съзнанието на Хаймп. Опитва се нещо да ни предаде. Разтревожен е!“
Хиеро и Алдо едновременно затвориха очи и се опитаха да достигнат съзнанието на капитана, горе, високо над тях, сред увитата в тъмнина равнина. Хаймп усети незримото им присъствие и удвои старанието си. Той не можеше да изпрати свързано ментално съобщение, но двамата телепати упорито долавяха откъслечните му мисли, запитваха го, уточняваха и анализираха емоциите и образите, възникващи в мозъка на малкия моряк. Накрая историята, която Хаймп искаше да им разкаже, придоби ясни очертания.
Часовоят забелязал някакво движение, разтревожил се и събудил Хаймп. Той, на свой ред, вдигнал Блуто и двама млади моряци. Заповядал на боцмана да събуди хората, тихо да съберат лагера и да се въоръжат. Капитанът с хората си тръгнал предпазливо напред. Внезапно чули слабо тропане. Промъкнали се по близо до пътя и видели в лунната светлина няколко ездача на хопери.
— „На какво“ — мислено запита Хиеро.
— „Не се отвличай, после ще ти обясня“ — отвърна Алдо.
Хаймп направил засада, ловко примамил един ездач, убил хопера му и го пленил безшумно. Този човек, той се оказал човек, бил заведен в лагера и веднага разпитан. Морякът научил тревожни новини. Цяла малка армия, няколко отряди на Нечестивия, хора и лемути, се движела на юг. Пленникът бил един от разузнавачите на тази войска. Отивали в „подземния свят“ и на командирите им била известна „вратата“, през която може да се влезе там. Войската била водена от няколко майстори на Черното Братство (Хаймп ги нарече „магьосници“). Те преследвали някакъв страшен човек от север, който бил страшен техен враг и трябвало да бъде унищожен на всяка цена. Капитанът искаше веднага да получи указания, тъй като врагът ги наближаваше. Това беше всичко.