Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
— След подобен дълъг и опасен път, още повече с такъв опитен командир, ние просто не може да претърпим неуспех! — възкликна Лучара и в гласа й имаше несъкрушима вяра в любимия.
Хиеро се усмихна и като поразмисли малко, каза:
— Ние ще продължим да търсим. Хаймп, ти заедно с Блуто кажете на хората, че търсим стар град, скрит под земята. Нека обръщат внимание на всяка следа от човешка дейност, която им се стори подозрителна.
Хърм вдигна рошавата си глава и бавно я заклати, като миришеше въздуха.
— „Чувствувам, че тук (някога) е имало много хора. Наблизо е скрит човешки град“.
По заповед на капитана моряците се разтеглиха в дълга верига. За няколко часа отрядът се разпръсна по равнината и някои от хората изглеждаха като дребни точици в безбрежното пространство. Това обезпокои Хиеро. Макар хората да не доближаваха границите на владенията на Дом, никой не знаеше, какви зверове се крият в тревата и храстите. Свещеникът даде знак на Хаймп и по сигнал на капитана всички се прибраха в лагера. Хиеро им нареди да се нахранят и да почиват. Небето продължаваше да бъде ясно, но струпаните на юг облаци обещаваха през нощта отново силен дъжд.
— Така, може да се направи само един извод — обърна се Хиеро към своите спътници. — Ако градът не е тук, то значи е разположен на изток — той посочи с ръка виолетовите кълба и надигащите се на хоризонта кълба.
— Боя се, че си прав — кимна с глава Алдо.
— Няма да отидеш там без мене! — тревожно възкликна Лучара и хвана свещеника за ръката. — Не те пускам сам!
— Ти ще правиш това, което заповядам или ще те нашляпам! — шеговито произнесе Хиеро, но погледът му беше сериозен. — Освен това не се каня да вървя сам. Ще използуваме същата тактика, както и преди, Алдо. Ти и Лучара ще изпълнявате пак ролята на приемници. Хърм и аз ще потеглим на изток. Хората на Хаймп ще използуват огнените си стрели, само ако получат заповед от нас.
— „Това е най-добрия път — заяви Хърм. — Ние нямаме друг изход“.
Хиеро нежно целуна Лучара и тръгна към отвратителните израстъци на изток. Зад него, на няколко метра, се движеше Хърм, душеше въздуха и сумтеше. Старият единадесетник ги следеше с поглед, като с едната си ръка стискаше юздата на Клотц, а другата бе поставил на рамото на девойката. Зад него в плътна група се бяха събрали моряците. Дим се кълбеше над горящите факли и арбалетите бяха готови за стрелба.
Както винаги пред среща с някаква опасност Хиеро усещаше лека нервна тръпка, но с привично усилие на волята подави бликащия страх. Внимателно, без да бърза и да се впечатлява от гадостите на Дом, той търсеше по почвата всякакви следи на древна дейност на хората. Мина половин час и те се приближиха плътно до границите на територията на Дом.
— „Стой! — командата на мечока го накара да трепне. Той се обърна и видя Хърм да стои напрегнат с опнато напред тяло, а малките му очички да дълбаят далечината. Мечокът изсумтя няколко пъти; явно беше доловил някаква слаба миризма. — Някъде наблизо има метал — съобщи той. — Миризмата е много слаба. Не мърдайте, аз ще се опитам да намеря това място“.
Той тръгна бавно напред. В тази част на пясъчната и обрасла с бодлив трънак равнина се разполагаха няколко ниски хълма. Хърм спря пред един от тях висок около два метра и с кръгла основа. Започна последователно да души около нея. Хиеро го следваше на известно разстояние и се стараеше да не пречи на мъхестия следотърсач.
Източната страна на хълма, която гледаше към владенията на Дом, не бе така заоблена като западната и приличаше на отсечена с нещо. Разрасналите се широко гъбести образования се намираха само на двеста метра от тях и когато Хиеро си помисли за това, изпита отново нервната тръпка. С доста усилия успя да насочи мислите си на главната задача — търсенето на града.
Мечокът спря пред сив камък в основата на хълма. Сетне, без да каже нищо, продължи напред и се оказа във вада, вероятно изровена от последния дъжд. На това място хълмът рязко се издигаше над впадината. Хърм вдигна лапа и внимателно зачисти с ноктите си склона. Струйки пясък, земя и чакъл потекоха към канавката, като разкриха в дълбокото блестяща повърхност.
— „Гледайте — дойде мисъл от мечока, — тук има метал, стар, много стар, работа е на хората“.
Хърм махна лапата си и Хиеро видя нещо гладко и святкащо. Равната повърхност бе полирана като огледало — възможно да беше стена, но най-вероятно — врата. Врата!