Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
— „Прилепите изчезнаха. Къде ли са отишли? Не ми харесва тук, Хиеро. Някъде отдалече идва лош въздух и лоша миризма. Усещам нещо неживо, но то се движи“.
Хиеро поднесе далекогледа пред очите си и едновременно започна да опипва менталното поле в пещерата. Не откри нищо друго освен дребните мисли на немногочислените прилепи. Но те бяха някъде далече — очевидно, напускаха пещерата през някакъв невидим за него отвор в тавана. Така и не успя да различи нищо там, но в замяна откри няколко входа на тунели в стените. Два от тях се намираха на отсрещната, източната страна на изкуствената кухина. После забеляза още един тунел отдясно, в южната страна. Около западните входове се виждаха разни образования, които не приличаха на творения на човешки ръце. Безформените черти петна вероятно бяха следствие на проникването на подземната влага. Край петната стърчаха на пръти. Хиеро често беше стъпвал в пещери и имаше представа за сталактити и сталагмити, но доколкото можеше да съди от това голямо разстояние, тези обекти не приличаха на тях. Стори му се, че те леко аленеят. Впрочем, в този миг чу гласа на Алдо и веднага ги забрави.
— Хиеро, ела тук — повика го старият единадесетник. — Мисля, че ако рискуваме и използуваме този невероятен механизъм от древните времена, ще успеем да се спуснем долу. Виждал съм рисунки на подобни устройства. Сандъкът се движи надолу и нагоре по метални релси, закрепени за стената. Затова стълбата, по която вървяхме, тук прекъсва. Да отидем и да видим, дали е така.
С мислената връзка старецът обясни на останалите трима спътника, как работи асансьора. Сетне с помощта на Лучара почисти от прахта таблото за управление. Веднага се показаха три бутона, които леко се подаваха над металната подложка. Алдо ги докосна с пръст по ред, като леко ги завъртваше и натискаше. През цялото време старецът остана на платформата. Накрая древната машина заскърца и тръгна надолу, но той бързо я спря.
— Така предполагах! Зная думите, написани на копчетата! На тези двете, черните, е написано „нагоре“ и „надолу“, на червената — „стоп“. Какво ще правим сега, Хиеро?
— Първо да се свържа с повърхността — замря за миг свещеникът, закри очите си с длани, а после обясни на спътниците си: — Хаймп заедно с хората си е направил лагера и се готви за нощуване. При тях всичко е наред. Исках да се убедя в това, преди да влезем в това нещо.
Независимо от уверения си тон Алдо не можеше да прикрие нервното си напрежение, когато влязоха в клетката. Дебел слой прах покриваше пода. Хората и мечока се стараеха да се движат предпазливо. За щастие в прахта имаше множество дребни каменни частици и тя бавно се вдигаше и бързо падаше обратно.
Асансьорът се плъзгаше по две метални направляващи релси, зазидани в каменната стена и изглеждаха надеждно закрепени. Но все пак машината бе така стара! Спускаше се надолу със скърцане и тракане, които се отразяваха от стените и изпълваха пещерата с гръмко ехо. Някакво устройство караше клетката да спира на всеки етаж и хората отново натискаха копчетата и потискаха желанието си да изскочат навън. Когато най-после стигнаха дъното, дори невъзмутимият мечок изпусна с облекчение „уф-ф-ф“. Хората се заусмихваха един друг, но радостта им се оказа преждевременна.
Те напуснаха кабината, но предвидливият старец внезапно се върна и натисна копчето „нагоре“. Той искаше да провери, дали при нужда ще могат да се върнат на върха. Изплашеният му възглас накара Хиеро и Лучара да трепнат. Асансьорът не мърдаше. Около десетина минути се опитваха да го съживят и да намерят източника на енергия. Последният очевидно се намираше някъде дълбоко под пода на пещерата, накъдето водеха кабелите. Но там беше недосегаем за тях. Следователно пътя нагоре беше отрязан.
— Струва ми се, че се спуснахме поне половин километър — каза Алдо, като изрази с думи обхваналите ги чувства.
— „Ние ще намерим друг път (нагоре) — дойде спокойната мисъл на мечока. — Нали сме на собствените си крака, а не на нещото, (което се) движи. Такава пещера трябва да има няколко изхода и ние ще ги намерим“.
Хората напуснаха мъртвия механизъм. Мъждукащата светлина им показваше покритите с дълбок слой прах гигантски машини и прибори от миналото. А от нивото на петия етаж те изглеждаха така малки. Сега разбраха, че някои от тях имат чудовищни размери. Хиеро се насочи към едно устройство, привлечен от необикновената му форма. Вървеше внимателно, като едва-едва повдигаше крака и се стараеше да не вдига прах. Когато спътниците му се присъединиха към него, той предпазливо почистваше кожуха на апарата от хилядолетните натрупвания.