Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Пред тях се извисяваше голямо полусферично табло. Предназначението му веднага стана ясно — единственото нещо, което не беше покрито в тази огромна зала. Навсякъде се въргаляха купчини пластмасови ивици, без никаква прах по тях, сякаш всяко парче е било изрязано съвсем скоро и хвърлено веднага настрана. Но тридесетте стола, разположени пред необикновената сцена, си бяха запазили напълно покритието. А в средата малки нетрепкащи огънчета — три кехлибареножълти и един червен — ги питаха въпросително. Хората ги гледаха и се опитваха да осъзнаят, какво означаваше това.
— Някой е бил тука — прошепна девойката. — Кои ли са били? И кога? Тези лампички са включени от някого!
Внезапно тя рязко се обърна, сякаш искаше да хване някой, който се крие зад гърба й. Но само немите грамади на машините се извисяваха над нея, а ярките огънчета в таблото показваха, че в тайнствените механизми животът не е угаснал…
Мечокът бавно тръгна напред и задуши с нос застоялия въздух на подземието.
— „Елате тук — предаде той. — Нещо е оставило следи. Познато ни е“ — добави той мрачно.
Хиеро пристъпи напред и наведе поглед към откритието на Хърм. Широка следа вървеше през прахта между корпусите на агрегатите в ляво от тях, минаваше край таблото, разширяваше се в безформено петно около изпокъсаното покривало, спускаше се надолу и изчезваше в друг проход. Смисълът на видяното им беше ясен. Някой е дошъл, разголил и проверил таблото, а после си отишъл. Защо ли го е направил? Къде се намира сега и кога би се върнало отново тука? Хиеро трепна. Каквото и същество да е било тука, то не е човекоподобно. И това го разбра, преди да дойде следващото съобщение от Хърм.
— „Тук е било едно от създанията на Дом или дори той самия — възникна в неговото съзнание ледената мисъл на мечока. — Нима не чувствуваш миризмата му?“ — в мозъка на четирикракия си приятел Хиеро долови леко презрение към несъвършените сетива на човека, но не обърна внимание.
Свещеникът бързо предаде предупреждението за опасността на своите спътници. В същото време заповяда на Лучара отново да запали лампата, която тя загаси веднага, щом им се удаде да въведат в действие системата за осветление на пещерата. Огънят бе единственото им оръжие против Дом и можеше да ги спаси отново, ако чудовището насъска към тях противните си твари.
— Елате тук! — завика Алдо, който разглеждаше централната част на таблото, където горяха ярките огънчета. — Струва ми се, че прочетох тези символи, или поне някои от тях. Думите, като „локатор“ и „дисплей“ са ми непознати, но тук е написано „изстрелване на ракетите“ и дълга поредица номера. Хиеро, ние сме намерили нещо ужасно! От тези места са изпращали във въздуха летящата Гибел, огромни снаряди, които са падали на планетата и са разпространявали страшната отрова и радиоактивната зараза? — старият единадесетник бе потресен до дъното на душата си. — Вероятно — добави с трепет в гласа си, — вероятно, някои снаряди още лежат тук и чакат, да чакат, да понесат след пет хиляди години Гибелта!
Всички млъкнаха. Хората се парализираха от ужаса на мисълта, че те по грешка отново биха пуснали Гибелта.
Хиеро пръв се опомни. Бързият му мозък се справи със страха и естественото отвращение. Той бе дошъл да намери нужното оръжие за Абатствата, а вместо това бе открил смъртния враг на цялото човечество, което, макар и спящо, бе готово за действие. Не бива да допуснем Втора Гибел! — тази мисъл изтласка ужаса от съзнанието на свещеника.
— Какво означават тези огънчета? — запита той дрезгаво. Така искаше да извади Алдо от вцепенението му. Колкото и здрав да изглеждаше единадесетникът, той все пак беше стар човек. А тук се бе сблъскал с един кошмар, който мислеше за изчезнал още в далечното минало. Но се оказа, че кошмарът е жив и може всеки миг отново да се яви на света!
— Тези огънчета? — доста усилия трябваха на Алдо да се върне в действителността. — Те са означени със следните думи. Жълтите казват „stand-by“, което предполагам, че означава „чакай“. — Той посочи с пръст бисерчето червен цвят и продължи: — Тази ни казва „ALERT“ и май значи „бъди готов“. А сребърната линия води към другата част на таблото.
Старецът замърмори нещо и тръгна край таблото, следвайки с поглед през него тънката сребърна линия. Останалите вървяха зад гърба му и очакваха обяснение. Пътеводната нишка ги заведе до масивна конична издатина, под която имаше някакъв надпис. Брат Алдо се наведе и беззвучно размърда устни. После вдигна светналото си лице.
— Тук е написано… „за пълно унищожаване на системата снемете капака…“! Разбирате ли, какъв късмет е това?