Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Той бързо се приближи до нея, коленичи до стола й и взе ръката й в своята.
— Недей да обвиняваш себе си — каза много тихо, съзнавайки, че омразата, която изпитваше към него Годфри, беше много стара и нямаше нищо общо с нея. — Освен това баща ти не действа сам, а заедно с Куинсбъри — добави той. Тъмната му коса блестеше на слънчевата светлина, нахлуваща през прозорците на трапезарията — абсолютно неподходящ декор на тези ужасяващи събития.
Не би трябвало да разговарят за такива страшни неща, за предателство и преследване, когато денят е толкова хубав и слънчев, помисли си Елизабет.
— А защо не отидеш в Единбург? — попита с надежда тя. — Ще свидетелствам, че никога не си ме изнасилвал, ще им кажа колко много те обичам, че аз бях тази, която го исках. Ти не си виновен за нищо, Джони. Мога да ги накарам да ми повярват…
Той нежно потупваше ръката й, дългите му тънки пръсти изглеждаха доста тъмни до бялата й кожа.
— Човек трябва да има твърде солидно влияние и връзки, за да предяви обвинение срещу мен, миличка. За тях е без значение в какво точно ще ме обвинят — ако не е изнасилване, ще измислят нещо друго.
Той вече знаеше със сигурност — делото щеше да бъде истинска формалност.
— Това, което трябва да сторим — каза Джони, като се стараеше гласът му да звучи спокойно, — е да напуснем Шотландия за известно време. Докато измисля нещо…
Сега нямаше време да се заеме с организирането на целия сложен процес по събирането на привържениците си, за да се противопостави на алчността на Куинсбъри и на жаждата за отмъщение на Годфри. Той се размърда неспокойно ма местото си, ценните мигове течаха.
— В момента не разполагаме с повече от час… — Графът на Грейдън се изправи.
— Понякога ми се иска баща ми да беше умрял — промърмори Елизабет. Гласът й потреперваше от вълнение. Питаше се дали бе наследила коварната кръв на баща си. В момента се чувстваше напълно сломена.
— Трябваше да го убия, когато имах тази възможност — заяви Джони.
Прочел изненадания въпрос в погледа й, той добави:
— Вече беше отишла да живееш при Хотчейн, затова не беше там. — Не можа да сдържи гримасата си при мисълта за пропуснатата възможност. — А аз бях достатъчно наивен, да се хвана на приказките на баща ти.
— Човек се учи от грешките си. — В думите й се долавяше студена безсърдечност.
— Да, човек се учи от грешките си — съгласи се тихо той. — А сега трябва да побързаме, любов моя, или ще прекараме утрешния ден в Толбут. — Взе двете и ръце в своите и й помогна да стане. Бебето вече беше доста наедряло и здравето й през следващите дни наистина много го притесняваше.
— Ще яздим много бавно — казваше той, без да пуска ръката й. — Пътуването няма да те измори. После ще изчакаме в къщичката на нашия пазач на дивеч, докато преследвачите се поотегчат.
Само няколко души знаеха къде се намира тя.
— Аз мога да яздя. Джони. Знаеш, че никога не съм се чувствала по-добре Няма защо толкова да ме глезиш.
Той обаче настоя тя да изчака долу в малката всекидневна до вестибюла, докато сам отиде да нагледа приготвянето на багажа им. Трябваха му пари и пистолети и достатъчно амуниции, за да успеят да се придвижат до крайбрежието. Искаше да се увери, че Хелън ще приготви по-топли рокли за Елизабет, и да й каже да занесе долу палтото, ботушите и шала й, така че да бъде готова, когато отиде да я вземе. Взе един миниатюрен медальон на родителите си, после се запъти към своята тоалетна стая, за да види дали слугата е сложил в багажа и принадлежностите за бръснене, които баща му му бе подарил, преди да замине за Париж.
Елизабет облече пелерината, обточена с мека като кадифе тюленова кожа, обу ботушите, сложи ръкавиците лилаво наметало върху зелената вълнена материя на пелерината и неспокойно пристъпваше напред-назад, чувствайки се не само виновна за нещастието, надвиснало над главата на Джони, но и напълно безполезна в този напрегнат момент.
— Остави ме да свърша и аз нещо — помоли тя, когато мисис Райд връхлетя в стаята за втори път, за да я попита за предпочитанията й към храната.
— Вие просто си стойте, миледи, и се грижете за себе си и за детето отвърна икономката, набутвайки в обратно към един стол. — Имам цяла армия помощници. Сега, кажете ми дали искате от сладкото вино, или бордо, защото господарят не знаеше.
През следващия час ту един, ту друг от прислугата нахълтваше, за да я пита за предпочитанията й към храната, дрехите, книгите за четене, дори за бижутата.