Молитвената песен

Този път обаче друидът не се помъчи да го спре. Хвана го в крачка и огромните му ръце стиснаха гушата му като в менгеме. Без да обръща внимание на протегнатите към тялото му нокти, той повали чудовището и го притисна до земята, като все по-здраво го стискаше за гушата. Джачайра закрещя, а червеникавото туловище се виеше и гърчеше като набодена на кол змия. Ръцете на друида проникваха все по-навътре. Муцуната се разтегна широко, зъбите тракаха и пореха въздуха.

Внезапно Аланон отпусна хватката си и бръкна дълбоко в гърлото на чудовището. От стиснатите му пръсти избухна син огън. Джачайра се разтърси в конвулсии и разпери широко крайниците си. Огънят на друида проникваше надолу във вътрешността и изгаряше всичко по пътя си. После от цялото туловище избиха пламъци и звярът се взриви с ослепителен, яркосин блясък.

Брин се обърна рязко и закри очи. Когато отново погледна, видя Аланон приведен над купчина пепел.

Девойката от Вейл се доближи първо да изпадналия в безсъзнание Роун, който лежеше проснат в отдалечения край на долчинката. Планинецът едва дишаше. Тя го повдигна внимателно, опипа предпазливо крайниците и тялото, за да види дали нямаше нещо счупено. След като не откри нищо, изтри раните по лицето му и се забърза към Аланон.

Друидът все още стоеше приведен над пепелта, която допреди малко беше Джачайра, притиснал ръце до тялото си, с ниско приведена към гърдите глава. Дългият му черен плащ беше разкъсан и напоен с кръв.

Брин бавно приклекна до него и се изуми, когато видя отблизо състоянието му. Друидът повдигна уморено глава и я погледна право в очите:

— Умирам, Брин Омсфорд. — каза той тихо. Тя се опита да се възпротиви, но той вдигна ръка и я спря. — Чуй ме, девойко от Вейл. Предсказано беше, че това ще стане. В Шейдската долина духът на баща ми Бремен ме предупреди. Каза ми, че ще си отида от тази земя и никога вече няма да се върна. Каза, че това ще се случи преди да сме завършили пътуването.

Присви очи от внезапна болка:

— Все се надявах, че бих могъл да направя нещо и да обърна хода на нещата. Но Призраците Морди… Призраците са намерили начин да освободят Джачайра. Може би са знаели… или поне са се надявали, че няма да бъда равностоен противник. Това същество е олицетворение на безумието. То се храни със собствената си болка и с болката на другите. В умопомрачението си то наранява не само тялото, но и духа. Срещу него няма защита. То би разкъсало собственоръчно себе си… само и само да ме види унищожен. Това е отрова…

Гласът му заглъхна. Брин се наведе, преглъщайки болката и страха:

— Трябва да превържем раните, Аланон. Трябва да…

— Не, Брин, всичко свърши — прекъсна я той. — Нищо не може да ми помогне. Това трябваше да ми се случи, предсказано беше. — Той огледа бавно долчинката. — Но ти трябва да помогнеш на Принца на Лий. Отровата е проникнала и в него. Сега твоят закрилник е планинецът… той обеща да те закриля. — Отново я погледна. — И знай, че мечът му не е загубен. Магията няма да позволи да бъде загубена. Тя трябва… да намери пътя си към ръце на простосмъртен… реката ще я отнесе в такива ръце…