Парижката Света Богородица

Архидяконът побледня страшно.

Ще ви кажа кога — смотолеви той неразбрано. После добави с известно усилие: — Занимавайте се засега с Марк Сьонен.

— Бъдете спокоен — усмихна се Шармолю. — Щом се върна, ще заповядам да го привържат отново на коженото легло. Но той е опасен човек. Дори Пиера Торторю се изморява с него, макар че ръцете му са по-големи и от моите. Както казва нашият славен Плавт: „… Nudus, vinctus, centum pondo, es quando pendes per pedes,“155 Разпитване върху скрипеца. Това е най-хубавият ни уред. Ще го подложим и на него.

Отец Клод беше потънал сякаш в мрачен размисъл. Той се обърна към Шармолю:

— Метр Пиера… тоест, метр Жак, занимавайте се с Марк Сьонеи!

Но да, да отец Клод. Горкият човек! Ще има да пати като Мюмол! Но как му е хрумнало да ходи на дяволското сборище! Ковчежник от сметната палата! Ами че той трябваше да знае закона на Карл Велики: „Stryga vel masca“156 Колкото до малката Смералда, както я наричат, ще чакам заповедите ви. А като минем под портала, ще ми обясните също какво означава градинарят на фреската при входа на църквата. Не е ли Сеячът? Е, учителю, за какво мислите?

Углъбен в мислите си, отец Клод не го слушаше. Следвайки посоката на тм леда му, Шармолю видя, че той бе спрян на голямата паяжина, която премрежваше прозорчето. В този момент една заблудена муха, търсеща мартенското слънце, се блъсна в мрежата и се заплете в нея. Когато паяжината се разклати, огромният паяк напусна централната си позиция, озова се с един скок до мухата и я обви с двете си предни пипала, докато отвратителният му хобот се впиваше в главата й.

— Бедната муха! — промълви кралският прокурор на духовния съд и посегна с ръка да я спаси.

Архидяконът се сепна и дръпна ръката му с конвулсивно движение!

— Метр Жак! Не се бъркайте в работата на съдбата! — извика той.

Прокурорът се обърна уплашено. Стори му се, че железни щипци уловиха ръката му. Погледът на свещеника, помътнен, пламтящ, бе втренчен неотлъчно в зловещо вкопчилия се в мухата паяк.

— О, да — продължи свещеникът с глух глас, който сякаш идваше от дълбините на душата му. — Това символизира всичко! Тя лети, тя е весела, тя се е родила съвсем наскоро. Тя търси пролетта, простора, свободата. Но ето че се блъсва в съдбоносната розетка и излиза паякът, отвратителният паяк. Бедна танцьорко! Клетата предопределена мушица! Метр Жак, не се бъркайте! Такава е волята на съдбата! Уви! Клод, ти си паякът. Но ти си и мухата, Клод! Ти летеше към наука, светлина, ти летеше към слънцето, ти имаше само един копнеж — да излезеш на открито, в светлината на вечната истина. Но когато се спусна към ослепителния прозорец, който води отвъд, в света на светлината, на разума и на науката, ти, сляпа муха, безумен учен, не видя тънката паяжина, опъната от съдбата между светлината и тебе, ти се навря стремглаво в нея, а сега се бъхтиш със счупена глава и изтръгнати криле между железните пипала на съдбата. Метр Жак, метр Жак, не пречете на паяка!