Парижката Света Богородица
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лилия Сталева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Парижката Света Богородица». Краткое содержание книги:
Всички романи на Юго представят категоричната увереност на твореца, че цялото човечество постепенно и непоколебимо възхожда към светлината, че всички същества се чувствуват привлечени от лъчите на тази светлина и че няма кътче в света, в което тя да не може да проникне.
При тия думи той запрати шапката си към стената и защрака с пръсти като с кастанети.
Архидяконът го погледна мрачно.
— Жеан, вие нямате душа.
— В такъв случай, ако се позовем ма Епикур, на мен ми липсва това, което е направено от нещо, лишено от име.
— Жеан, трябва да се замислите сериозно и да се поправите.
— Така ли! — Извика младежът, гледайки ту брат си, ту ретортите върху пещта. — У вас всичко е рогато — и идеите, и стъклениците!
— Жеан, вие се плъзгате по наклонена плоскост. Знаете ли къде отивате?
— В кръчмата! — отвърна Жеан.
— Кръчмата води на позорния стълб.
— Фенер като всеки друг и може би с него Диоген би намерил човека, когото е дирел.
— Позорният стълб води към бесилката.
— Бесилката напомня везни, на едното блюдо на които е закрепен човек, а на другото — вселената. Хубаво нещо е да си човек.
— Бесилката води в ада.
— Обикновен буен огън.
— Жеан, Жеан, ги ще свършиш зле.
— Началото поне ще е било добро.
В този момент по стълбата се чуха стъпки.
— Тихо! — каза архидяконът, като сложи пръст на устните си. — Метр Жак идва.
— Слушайте, Жеан — добави той полугласно, — не казвайте никому това, което ще чуете сега. Скрийте се бързо в пещта и нито звук!
Младежът се сгуши в пещта. Но там внезапно го осени щастлива мисъл.
— Добре, че се сетих, братко! Един флорин, за да мълча като гроб!
— Шт! Обещано!
— Трябва да ми го дадете веднага.
— На, дръж! — каза архидяконът ядосано и му хвърли кесията си.
Жеан се пъхна под пещта и вратата се отвори.
V. ДВАМА МЪЖЕ В ЧЕРНО
Влезлият носеше черна роба и имаше навъсено лице. Изключително мрачното облекло и изражение на новодошлия поразиха от пръв поглед нашия приятел Жеан, който, както можете да очаквате, се беше разположил така в своя ъгъл, че да може да вижда и да чува всичко на воля. И все пак от лицето на тоста лъхаше някаква благост, но по-скоро котешка или съдийска, сладникава благост. Той беше посивял, набръчкан и наближаваше шестдесетте. Премигваше с очи, веждите му бяха бели, устните — отпуснати, ръцете — големи. Когато Жеан разбра, че посетителят беше по всяка вероятност най-многото лекар или съдия, чийто нос бе много далеч от устата — признак на глупост, — гой се дръпна в ъгъла си, отчаян, че ще трябва да прекара кой знае колко време в такова неудобно положение и в толкова скучна компания.
Архидяконът дори не стана да посрещне посетителя. Той му направи знак да седне на едно столче до вратата и като помълча известно време, сякаш продължаваше някакво започнато по-рано размишление, каза с леко покровителствен тон:
— Здравейте, метр Жак!
— Здравейте, метр! — отвърна мъжът в черно.
В двата начина, по който бе произнесена думата „метр“ — от единия „метр Жак“, а от другия — „метр“, личеше разликата, която съществува между „монсеньор“ и „господин“, между „domine“ и „domne“. Явно беше, че се срещаха учител и ученик.
— Е какво — поде архидяконът след ново мълчание, което метр Жак не се осмели да наруши, — успешни ли са заниманията ви?
— Уви, учителю — каза другият с тъжна усмивка, — само духам. Пепел колкото искам, но нито искрица злато.
Отец Клод махна нетърпеливо с ръка.
— Не ви питам за това, метр Жак Шармолю, а за процеса срещу вашия магьосник. Не ми ли бяхте казали, че се наричал Марк Сьонен, ковчежник в сметната палата? Признава ли, че е правел магии? Какъв е резултатът от разпита?
— Уви, никакъв — отвърна метр Жак все със същата тъжна усмивка. — Още не можем да се похвалим. Този човек е същински камък. Ще го сварим жив на Марше о Порсо, преди да ни е казал каквото и да било. Но ние все пак не пестим средствата, за да изтръгнем истината. Той е вече цял разглобен. Пуснали сме в ход всички мерки или както се изразява старият смешник Плавт:
Advorsum stimulos, laminas, crucesque, compedesque.
Nervos, catenas, carceres, numellas, pedicas, boias152, но нищо не помага. Ужасен човек. Страшно ме озадачава.
— Не намерихте ли нещо ново в дома му?
— Да — отвърна метр Жак, бръквайки в кесията си, — намерихме този пергамент. Върху него има разни думи, от които не разбираме нищо, макар че господин криминалният прокурор Филип Льолие знае малко еврейски още от делото срещу евреите от улица Кантерстен в Брюксел.
Докато казваше това, метр Жак развиваше пергаментовия свитък.
— Дайте ми го — каза архидяконът и хвърли поглед на ръкописа. — Чисто магьосничество, метр Жак! — възкликна той. — Емен-етан е викът на нощните вампири, когато пристигат на дяволското сборище. „Per ipsum, et cum ipso, et in ipso“153 е заклинанието, чрез което се отпраща обратно дяволът в ада. „Нах, pax, max!“154 пък е медицинска формула против ухапванията от бясно куче. Метр Жак, вие сте кралски прокурор в духовния съд. Този пергамент е чудовищен!
152
С шила, нажежени железа, разпъване и двойни окови, въжа, вериги, затвор, синджири, железни нашийници. (лат.). — Б. пр.
153
Чрез него, е него, в него (лат.). — Б. р.
154
Безсмислени думи, имитиращи викове на побеснял човек (лат.). — Б. пр.