Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Нацистката операция в църквата „Кирил и Методий“ завърши, но не спря походът на гестапо срещу чешките патриоти. Въпреки обещанията на нацистите, че след залавянето и осъждането на престъпниците ще считат сметките си за приключени, арестите и екзекуциите продължаваха. В доклада си пред Хитлер „държавният секретар“ Франк се хвалеше, че чешкият народ е заплатил за Хайдрих с три хиляди сто осемдесет и осем арестувани. Убитите не може да се преброят, крайната цифра може само да се установи приблизително. Над хиляда и петстотин смъртни присъди са издали военно-полевите съдилища в Прага и Бърно само по обвинение, че „одобрява атентата срещу временно изпълняващия длъжността протектор“.
И още една масова екзекуция разтърси света и вдигна на крак антифашистките сили. Този път мястото на трагедията носеше името Лежаки.
Гестапо тръгва по следите на капитан Бартош, който поддържа радиовръзка с Лондон. Той бе предаден също от Чурда. Три дена след операцията в църквата „Кирил и Методий“ Бартош е арестуван. Търсейки радиостанцията, гестапо стига чак до селцето Лежаки, недалеч от Хрудим. Началникът на гестапо в Пардубице също се старае да получи похвала и предлага назидателни мерки: селцето Лежаки да бъде изравнено със земята, всички възрастни жители да бъдат екзекутирани…
Първо телефонират в Прага, но началникът на пражкото гестапо не смее все пак да даде съгласието си, без да се допита до Берлин. Разрешението не закъснява.
На другия ден във вестниците излиза съобщение: „На 24 юни 1942 г. селището Лежаки край Лоука (околия Хрудим) бе изравнено със земята. Съгласно военновременните закони възрастните жители бяха разстреляни. Населението е укривало чешките парашутисти агенти, които са участвували активно в подготовката на атентата срещу SS обергрупенфюрера Хайдрих и се е опитвало да ги спаси от полицейското преследване. Служителят от протекторатния полицейски корпус, отговарящ за селото, който е спомогнал за това, се е самоубил, преди да бъде арестуван.“
Тридесет и четирима жители на Лежаки загиват под куршумите на наказателния взвод. От седемте деца арийските рицари избират само две за понемчване. Останалите загиват в концентрационен лагер.
Няколко дена след това криминалният комисар на гестапо Панвиц приема в канцеларията си в двореца на Печек предателя Чурда. Юда отива да си получи обещаните сребърници. Чехословашкият парашутист продаде живота на другарите си и на много други чешки патриоти за спестовна книжка в пражката германска банка „Kreditanstalt der Deutschen“, в която бе вписана цифрата пет милиона крони. Същевременно обаче гестапо даде на Чурданово име и нови документи, за да се скрие от гнева на народа.
Новоизпеченият милионер получава името Йерхот. Настанява се в луксозен апартамент в квартал „Винохради“ и всеки първи ден от месеца получава тридесет хиляди крони заплата. Оженват го за немкиня и като понемчен чех носи тиролска шапка с перо, сиво кожено палто, хитлеристки ботуши и живее от предателството. Гестапо го използува като стръв, с която лови парашутистите, спускани от английските халифакси. Така че на съвестта на предателя Чурда лежат и други екзекутирани.
Навярно не е познавал угризенията на съвестта и през май 1945 г. с един милион крони в куфара се опитва да избяга на Запад. Но това не му се удаде. Чурда бе осъден и увисна на бесилото.
Едва по-късно се надзърна в миналото на предателя. Защо именно той продаде живота на своите другари?
Нали и той бе избран като останалите сред най-добрите. Но, изглежда, не съвсем добросъвестно. Чурда, казват, обичал да пие и бил безхарактерен и неблагонадежден. През краткия си престой в Англия се опитал да сключи два пъти фалшив брак. Когато го избрали и решили да бъде спуснат на чехословашка територия, някои от другарите му протестирали. Тези, които познавали добре неговия неуравновесен характер, написват до чехословашкия министър на националната отбрана в Лондон генерал Ингър, че Чурда е неблагонадежден, че се възхищавал от военните успехи на Хитлер, че няколко пъти изразил съжаления, загдето напуснал страната, че е трябвало да си остане и че сигурно в протектората щял да се чувствува по-добре. Наистина лондонските разузнавачи прочитат предупреждаващите редове, но решават въпроса по своему. Защо? Вероятно са бързали или са получили заповед от английската секретна служба да проведат акцията на всяка цена.