Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
— Сър, аз не вярвам в нищо — отговори младежът.
— Тогава — отвърна Зиро, — можете да ме разберете. Съгласни сме, че хуманността е целта, славното завоевание на човечеството и тъй като сме се зарекли да работим за тази цел, лице срещу лице с обединената съпротива на крале, парламенти, църкви и полиция, кой съм аз, кои сме ние, уважаеми сър, та да проявяваме деликатност в средствата, с които си служим? Сигурно очаквате да нападнем кралицата, зловещия Гладстон, суровия Дарби или ловкия Гренвил, (Английски държавници. Б. пр.) но тук грешите. Нашите усилия са насочени към народните маси, на тях искаме да въздействуваме и да ги заинтересуваме. Впрочем, сър, наблюдавали ли сте слугиня англичанка?
— Мисля, че да — извика Съмърсет.
— Така и очаквах от човек с вкус, поклонник на изкуството — отвърна конспираторът учтиво. — Изключителна жена, много привлекателна фигура и напълно подходяща за нашите цели. Кокетната шапчица, спретнатата рокля, миловидната външност, приятните обноски, положението й между класите — между родители и работодатели, вероятността да има поне един любовник, чиито чувства ще използуваме — да, аз имам склонност, наречете я, ако щете, слабост, към слугинята. Това не значи, че пренебрегвам бавачката. Защото детето е много интересен обект — отдавна съм забелязал, че детето е чувствителното място на обществото — Той поклати глава с дълбокомъдрена, замислена усмивка. — А щом става дума, сър, за деца и за рисковете на нашата професия, позволете ми сега да ви разкажа за една малка злополука с фугасна бомба, която стана преди няколко седмици пред очите ми. Случи се така.
И като се излегна на креслото си, Зиро подхвана следния простичък разказ:
РАЗКАЗ НА ЗИРО ЗА ФУГАСНАТА БОМБА
Бях се уговорил да вечерям с един от най-доверените ни хора в едно от сепаретата на Сент Джеймз хол. Виждали сте този човек — беше Макгайр, най-благородното същество, но лично незапознат с нашите механизми. Затова и се налагаше да се срещнем, защото излишно е да ви напомням колко важни неща зависят от точното зареждане на машината. Заредих нашия малък фишек да избухне след половин час, тъй като мястото на действието беше наблизо, а за да избягна засечка, си послужих с уред, отскорошно мое изобретение, с помощта на който отварянето на чантата с бомбата моментално ще предизвика експлозия. Макгайр малко се обърка от това приспособление, което беше ново за него, и изтъкна съвсем благоразумно, с напълно бистро съзнание, че ако го арестуват, едновременно с нашите противници ще загине и той. Но аз бях непреклонен, погъделичках неговия патриотизъм, дадох му чаша хубаво уиски и го пратих да изпълни славната си мисия.
Обект ни беше статуята на Шекспир на Лестър скуер — място, според мен много сполучливо избрано не само заради драматурга, все още много глупаво превъзнасян като гордост на английската нация въпреки противните му политически възгледи, но и поради обстоятелството, че по пейките в непосредствено съседство с него често има много деца, разносвачи, нещастни млади жени от по-бедните съсловия и недъгави старци — все хора, към които обществото проявява открито съчувствие и следователно подходящи за нашите цели. Когато Макгайр се приближил, сърцето му запламтяло от чувство на най-благородна радост. Никога не бил виждал толкова оживена градина — деца, все още с несигурна стъпка поради невръстните си години, припкали насам-нататък, крещели и играели около пиедестала на статуята, един стар, болен пенсионер седял на най-близката пейка с медал на гърдите и с подпрян на коляното бастун (защото вследствие раняване останал инвалид). Така престъпна Англия щяла да бъде ударена в най-чувствителното място, моментът бил наистина добре избран и със сияйна усмивка, предвкусвайки какво ще стане, Макгайр се приближил весело до мястото. Изведнъж погледът му се приковал в плещестата фигура на полицай, застанал точно до статуята в бдителна поза. Смелият ми другар се спрял, огледал се внимателно тук-там на различни места зад оградата около паметника стояли или се шляели и други хора, които се правели на разсеяни, престрували се, че гледат храстите, престрували се, че разговарят, престрували се, че са уморени и че си почиват на пейките. Макгайр не бил дете в тия работи, моментално се сетил, че това е една от клопките на лукавия Гладстон.