Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Същата година, когато Нилс Холгерсон пътуваше с дивите гъски, на брега на Тискен, недалеч от града, още съществуваше една стара постройка, наречена Сярната кухня, защото в нея се правеше сяра по няколко месеца през година. Това беше една стара барака, боядисана някога в червено, която постепенно беше станала сивокафява. Нямаше прозорци, а само редица отвори с черни капаци, почти винаги добре затворени. В тази постройка Батаки не бе успял да надникне досега и тя привличаше любопитството му повече от всичко друго. Той подскачаше по покрива, за да намери някоя дупка, и често кацаше на високия комин и надничаше в тесния му отвор.
Веднъж Батаки пострада много зле. Духаше силен вятър. Един капак на старата сярна кухня се беше отворил и Батаки използува случая да се вмъкне през отвора, за да разгледа постройката. Но едва-що влезе и капакът се хлопна зад нето. Батаки остана затворен. Надяваше се, че вятърът пак ще отвори капака, но той нямаше подобни намерения.
През дупките и пролуките в стените влизаше малко светлинка и Батаки има поне удоволствието да разгледа кухнята отвътре. Нямаше нищо друго освен една голяма пещ и закрепените край стените няколко казана, които скоро му омръзнаха. А когато поиска да си отиде, оказа се, че това все още е невъзможно. Вятърът не благоволяваше да отвори капака. Всички врати и капаци бяха затворени. Гарванът просто беше попаднал в затвор.
Батаки почна да вика за помощ и вика цял ден. Едва ли има други животни, които да вдигат врява с такова усърдие като гарваните, и скоро далеч наоколо всички знаеха, че той е попаднал в плен. Първа научи за нещастието сивата котка от дъскорезницата „Тиске“. Тя го разказа на кокошките, които пък го изкудкудякаха на всички прелитащи птици. Скоро то беше известно на всички гарги, врани, гълъби и врабчета в град Фалун. Те веднага пристигнаха в старата Сярна кухня, за да научат подробности. Много им беше мъчно за гарвана, но никой не можа да измисли как да му помогнат.
Изведнъж Батаки им изкряска с пискливия си свадлив глас:
— Ей, вие отвън, млъкнете и слушайте малко! Щом казвате, че сте готови да ми помогнете, идете и намерете старата дива гъска Ака от Кебнекайзе и ятото й! Мисля, че по това време на годината те трябва да са в Даларна. Кажете на Ака какво ми се е случило. Тя води със себе си единственото същество, което според мен може да ми помогне.
Пощенският гълъб Агар, най-добрият вестоносец в цялата страна, намери ятото диви гъски край брега на Далелв и на мръкване двамата с Ака пристигнаха и кацнаха пред Сярната кухня. Палечко седеше на гърба на Ака, а другите бяха останали на едно островче в езерото Рун, защото Ака смяташе, че ако дойдеха във Фалун, от тях щеше да има повече вреда, отколкото полза.
След като се посъветва малко с Батаки, Ака взе Палечко на гърба си и замина за един чифлик недалеч от Сярната кухня. Тя обиколи бавно градините и брезовите, горички, които обкръжаваха малкия чифлик, като се взираше заедно с момчето надолу. Личеше, че тук е имало деца, които са си играли навън, и не след дълго те намериха онова, което им трябваше. В едно игриво малко пролетно поточе тракаха няколко тепавички и близо до тях момчето намери длето. На две дървени магарета стоеше полузавършена лодчица, а до нея се търкаляше клъбце тънък канап.
Те взеха тези неща и се върнаха към Сярната кухня. Момчето завърза канапа за комина, хвърли клъбцето в дълбокия отвор и се спусна по канапа. След като поздрави Батаки, който му благодари с подбрани думи, то почна да дълбае с длетото дупка в стената.
Стените на Сярната кухня не бяха дебели, но с всеки удар момчето издялваше толкова малка и тънка тресчица, че дори плъх би могъл да я отчупи с предните си зъби. Ясно беше, че ще трябва да работи цяла нощ, а може би и през деня, докато направи достатъчно голям отвор, през който да може да се провре гарванът.
Батаки с такова нетърпение очакваше да бъде освободен, че не можеше да заспи, а стоеше до момчето, което работеше. Отначало момчето беше много усърдно, но след малко гарванът забеляза, че ударите се разредиха и най-после съвсем заглъхнаха.