Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
ОреСюр лежеше, положил глава върху лапите си, и я гледаше как си слага грим.
— Но, Ел — рече Хам, — позволи ни поне да те пратим с нашата карета.
Застаналият пред огледалото Елънд поклати глава и изпъна сюртука си.
— Това би означавало да пратиш и кочияш, Хам.
— Именно — потвърди Хам. — Щях да съм аз.
— Човек повече няма да промени шансовете ни да се измъкнем от лагера. А колкото по-малка е групата, толкова по-лесна ще е работата на Вин.
Хам поклати глава.
— Ел, аз…
Елънд сложи ръка на рамото му.
— Оценявам загрижеността ти, Хам. Но мисля, че ще се справя. Ако има човек, когото бих могъл да манипулирам, това е баща ми. Ще му внуша, че градът му е вързан в кърпа.
— Е, добре — въздъхна Хам.
— А, и още нещо — рече колебливо Елънд.
— Да?
— Имаш ли нещо против да ми казваш Елънд вместо Ел?
Хам се засмя.
— Това е най-лесната задача.
Елънд се усмихна. „Не е каквото очакваше Тиндуил, но все пак е някакво начало. По-късно ще се преборим за «ваше величество»“.
Вратата се отвори и влезе Доксон.
— Това пристигна току-що. За вас. — И вдигна един лист.
— От Събора ли е?
— Да. Не са доволни, че ще пропуснете дебатите тази вечер.
— Е, не мога да променя уговорената среща със Страф, нали? Кажи им, че ще ги навестя, като се върна.
Доксон кимна и се обърна, стреснат от шумолене зад гърба си, отстъпи изненадано встрани и в стаята влезе Вин.
Беше облякла рокля — красива синя рокля, малко по-тясна, отколкото беше прието. Върху черната й коса блещукаха сапфирени шноли и изглеждаше някак… различна. По-женствена — или по-уверена в своята женственост.
„Колко много се е променила от първата ни среща“ — помисли си Елънд. Бяха изминали почти две години. Тогава тя беше млада и много по-неопитна. А сега беше жена — изключително опасна жена, но в очите й все още се четеше неувереност.
— Красавица! — прошепна Елънд.
Тя се усмихна.
— Вин! — възкликна Хам. — Облякла си рокля!?
Вин се изчерви.
— Какво очакваше, Хам? Че ще се срещна с краля на Северната област издокарана с панталон?
— Ами… — Хам сви рамене. — Всъщност да.
Елънд се изкиска.
— Хам, това, че ти ходиш небрежно облечен навсякъде, не означава, че и други трябва да го правят. Честно, не ти ли омръзнаха тези елеци?
Хам сви рамене.
— Лесно се обличат. И не са натруфени.
— И ти е студено — добави Вин и потърка ръце. — Добре че си избрах рокля с ръкави.
— Нямам нищо против студа — заяви Хам. — Зад стените на града той е дваж по-силен.
Елънд кимна. Зимата на практика беше дошла. Времето вероятно нямаше да се влоши скоро — в Централната област рядко валеше сняг, — но студените нощи влияеха лошо на бойния дух.
— Е, да тръгваме — заяви Вин. — Колкото по-скоро приключим с това, толкова по-добре.
Елънд пристъпи напред и я улови за ръцете.
— Вин, искам да ти благодаря — каза тихо. — Наистина изглеждаш великолепно. Ако не ни заплашваше почти сигурна гибел, щях да разпоредя веднага да организират най-бляскавия бал, за да мога да се изфукам с теб.
Вин се засмя.
— Почти сигурната гибел не е извинение, нали?
— Май прекарвам твърде много време с групата. — Той се наведе да я целуне, но тя се дръпна.
— Изгубих почти половин час да се гримирам. Никакви целувки!
Елънд се изкиска и в същия миг капитан Демоа подаде глава през вратата.
— Ваше величество, каретата пристигна.
Елънд погледна Вин. Тя кимна.
— Да вървим — рече той.
Настанен в каретата, която им бе пратил Страф, Елънд наблюдаваше смълчаната група, застанала на стените, за да ги изпрати. Слънцето клонеше към залез.
„Той поиска да отидем по вечерно време — ще трябва да се връщаме след като мъглите са излезли — помисли Елънд. Хитър начин да покажеш, че си по-силен от другия“.
Такъв бе маниерът на баща му — също като вчерашната внезапна атака на градските стени. За Страф всичко се свеждаше до позата. Елънд бе наблюдавал как баща му се държи в двора и как умее да манипулира дори принудителите. Договорът за разработката на атиума, възложен му от лорд Владетеля, изискваше да се включи в изключително опасна игра. И той се бе справил отлично. Не беше изчислил неочакваната намеса на Келсайър, но кой би могъл?
След Рухването Страф бе оглавил най-стабилното и най-могъщо кралство в Последната империя. Той беше изобретателен и предпазлив човек и умееше да планира ходовете си с години напред. И беше човекът, когото Елънд трябваше да манипулира.
— Изглеждаш притеснен — рече Вин. Седеше срещу него в каретата, с изправен гръб, като истинска дама. Сякаш с обличането на роклята бе възвърнала някои от старите си обноски. Същите, с които бе успяла да заблуди дори него, че е от благороден произход.