Сделката на капитан Ворпатрил

Иван стисна зъби. Забеляза, че същото направи и Десплейнс.

— Ако лоялността ми така внезапно се е оказала под подозрение — каза бавно той, — значи не аз трябва да реша дали да изляза в отпуск, или не. Нали?

Раудсеп сбърчи чело.

— Прав сте всъщност. — И погледна към Десплейнс.

Десплейнс срещна погледа му и каза любезно:

— Ще обсъдя този въпрос с адютанта си. Благодаря ви за загрижеността, капитан Раудсеп, както и за времето, което ни отделихте предвид претоварения си график.

По-красноречиво от това не можеше да го изгони. Раудсеп явно или беше изчерпил запаса си от въпроси, или смяташе, че Иван се е изчерпил откъм отговори, иначе едва ли щеше да си тръгне, въпреки открития намек. Чиновникът от Операции го изпроводи навън.

Иван продължи да стърчи насред офиса на адмирала. Десплейнс го измери с поглед, поглади брадичката си и се намръщи.

— Е, значи сега представляваш риск за сигурността, Ворпатрил?

— Не знам, сър — отвърна искрено Иван. — Никой нищо не ми казва.

— Хайде, връщай се на работа — изсумтя Десплейнс. — Засега поне. — Махна му да излезе, но в последния момент добави: — А. И се обади на майка си.

Иван се закова на прага.

— Май ще трябва, предвид… — Всъщност изобщо не се беше сетил за тази дребна подробност.

— Или май трябваше да кажа — майка ти се обажда да те търси, затова бъди така добър да й върнеш обаждането. — Гласът, с който го изрече, спокойно би могъл да попие цялата влага в помещението, толкова беше сух. Сякаш не стига това, ами Десплейнс го фиксира с Онзи поглед.

— Да, сър. Ей сегичка, сър — каза Иван и се оттегли във външния офис.

Разкара чиновника от бюрото си — който нямаше нищо против, защото, както не пропусна да подхвърли, имал свои задачи за гонене, — седна на стола и набра познатия код. Лицето на лейди Алис се оформи над видплочата веднага, сякаш майка му бе чакала в засада край комтаблото си.

— А, Иване. Най-после — каза тя, неволно копирайки адмирала.

Не разбираха ли тези хора, че е бил зает, мамка му! Иван кимна нащрек.

— Маман. Беше дълга нощ. Сигурно си чула вече? Това-онова?

— Всъщност най-напред пристигна копие на комарското спешно съобщение. Капитан Морозов прикачил настоятелна бележка съобщението да бъде препратено на Саймън веднага щом се получи в столичния щаб на ИмпСи. За щастие генерал Алегре бил на същото мнение. Умен човек. Получихме съобщението на закуска. Малко по-късно получихме допълнителна информация от първа ръка. Не от теб, ако позволиш да изтъкна.