Сделката на капитан Ворпатрил

— Близки роднини. Семейството му всъщност.

Веждите на Раудсеп се сключиха в права линия.

— Експресното ми запитване до комарския клон на галактическия отдел буквално се засече в теснолъчевия информационен поток със спешно уведомление от капитан Морозов за предстоящата поява на въпросните лица. Добре е да се знае, че колегите на Комар не са проспали цялата история. За жалост предупреждението пристигна шест часа след появата им на Бараяр. Ако беше пристигнало шест часа преди това, можеше и да помогне. В някаква степен. Така или иначе, моята рутинна задача по физическата охрана на две лица се превърна в сложен политически казус с куп неизвестни величини, касаещи сигурността на още девет лица. И понеже очаквам много скоро да поискат от мен оценка на ситуацията, сметнах за редно да подготвя такава.

Иван наклони глава в знак че разбира така изложения аргумент, но категорично потисна преждевременното чувство на съпричастие към свой брат по служба. Този тип беше от ИмпСи все пак.

Раудсеп го изгледа с присвити очи.

— Защо сте ги освободили от митницата?

— Ами, изглеждаха уморени — отвърна Иван. — Многочасова битка с бюрократи. В добавка към скоковата болест. Пътуването от Комар е ужасно, ако си чувствителен към възлени скокове.

— Успяхте ли да разберете с каква цел са тук?

— Дошли са да вземат Тедж и Риш. — „Я чакай, какво?“ Да ги отведат? Чак сега тази мисъл се избистри в недоспалия му мозък и отприщи неприятно паническо пърхане в стомаха му. Е, с Риш сигурно би могъл да се раздели без особени терзания. Но ако Тедж поиска да тръгне с нея? — Добре де, да видят как са, най-малкото — побърза да се поправи той. „Мили боже, трябва да поговорим“. — Родители са им все пак.

— Имате ли да докладвате други свои наблюдения? Нещо, което да представлява заплаха… или интерес… за империята?

— Засега знам само, че са кацнали на Бараяр. Настаних ги в хотел и подозирам, че отдавна са по леглата. — Иван преглътна една звучна прозявка. — Добре де, попълниха и куп формуляри. Сигурно вече сте получили копия от митническата служба и рапорт от началника на нощната смяна… как му беше името, по дяволите… Замботи, да. Което означава, че знаете толкова, колкото знам и аз.

— Не мисля. Вие имате най-близък поглед върху ситуацията, от самото начало, бих казал.

„Не съм единственият обаче“ — помисли си ядно Иван, но успя да не го изрече на глас. А наблюденията му определено не започваха „от самото начало“. „Говори със собствените си хора, проклет да си“. Или какво, Би си е легнал с Риш, без да докладва? Плъхът му с плъх.

— През… колко, деветте си часа „наблюдение“ видях само група уморени пътници, които се радват да видят роднините си живи и здрави… — Онова определено не беше цирк в негова чест, нали така? — … и да бъдат настанени в хотел. — „Чакай малко…“ Биърли беше от вътрешния отдел, Раудсеп твърдеше, че е от галактическия. Дали това не беше поредната каша с печата на ИмпСи, характеризираща се с неосведомеността на дясната ръка относно действията на лявата? А и самият Иван често забравяше, че Биърли, който постоянно му се вреше в краката, всъщност е агент от много високо ниво, до което малцина в службата имат достъп. Значи трябваше ли да препрати Раудсеп към Биърли, или не трябваше? И защо изобщо да се съобразява с Би? „Нали точно така се забърках в тази история, като за пореден път се опитах да го прикрия…“