През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Можеш да задържиш копията за себе си! — отговорих му аз. — Един куршум е достатъчен, за да убиеш мечката.
— Прави каквото знаеш — каза Кадир бей самоуверено, — но стой наблизо, за да ти помогна, ако изпаднеш в беда.
— Аллах да те пази така, както ти ме пазиш.
Излязохме извън селото. Групата конници изглеждаше, като че ли е тръгнала на лов за газели, толкова несериозно ми изглеждаше всичко. Спуснахме се първо в долината, после прекосихме няколко хълма. Минахме през стръмни склонове и лесове, докато накрая се добрахме до букова гора с храсталаци между дърветата.
— Къде е бърлогата на животните? — попитах бея.
Кадир посочи неопределено пред себе си.
— Откриха ли следите?
— Да, от другата страна.
— Аха! Искаш да обградиш бърлогата?
— Ще подгонят животните насам. Застани от дясната ми страна, а този бей от Запада да застане отляво, за да мога да ви защитавам.
— Всички мечки ли са в бърлогата? — запитах отново.
— Къде могат да бъдат? Те тръгват да търсят плячка само вечер.
Бяхме се разположили по твърде своеобразен начин. Всички седяха на конете и образуваха полукръг, като хората в началото на хайката се намираха на разстояние четиридесет крачки един от друг.
— Може ли да стреляме, ако мечката се приближи? — попитах нетърпеливо.
— Стреляйте! Но няма да можете да я убиете и затова гледайте да избягате!
— А ти какво ще правиш?
— Когато мечката се появи, човекът, който е най-близо, ще хвърли своя джерид в тялото й и веднага ще препусне обратно с всички сили. Мечката ще го подгони, а следващият конник ще я преследва. И той ще хвърли копието си и после ще избяга. Мечката ще се втурне след него и така ще продължава, докато тя остане без дъх. След като много копия се забият в тялото й, тя ще умре от раните си.
Преведох всичко това на англичанина.
— Страхлив лов! — изруга той. — Жалко за кожата! Може ли да направим търговия, сър?
— Как така търговия?
— Искам да купя вашата мечка.
— След като съм я убил?
— Пфу! Когато е още жива.
— Това би било необичайно.
— Така да бъде! Колко искате?
— Не мога да продам мечката, без да е моя.
— Няма и да бъде ваша. Когато дойде, стреляте встрани. Аз ще я застрелям и затова я откупвам от вас.
— Колко давате?
— Петдесет фунта, сър, стигат ли?
— Повече от достатъчно. Но исках да видя колко ще ми предложите. Нямам намерение да я продам. Линдси се намръщи.
— Защо не, сър? Не съм ли ваш приятел?
— Подарявам ви я. Вижте как ще се оправите.
Англичанинът така раззина уста от радост, че между огромния му нос и ушите се образува кладенец.
— Вземете все пак петдесетте фунта, сър! — каза той.
— Няма да ги взема.
— Тогава ще бъдем квит по друг начин. Йес.
— Аз съм ви задължен отдавна. Но искам да поставя и едно условие. Любопитен съм да видя как кюрдите преследват мечката и не бих искал веднага да стреляте. Оставете ги да хвърлят няколко копия. Става ли?
— Ще ви направя тази услуга.
— Пазете се! Стреляйте в окото на животното или в сърцето,
[#1 Копие. — Бел. нем. изд.]
ако се изправи. Тукашните мечки не са опасни, но предпазливост не е излишна.
— Хм! Ще ми направите ли една услуга?
— С удоволствие, стига да мога, сър Дейвид.
— Отстъпете ми за малко вашата пушка! Тя е много по-добра от моята. Ще ми я дадете ли временно?
— Ако ми обещаете, че няма да попадне в лапите на мечката!
— Вземете!
Разменихме оръжията си. Линдси беше добър стрелец, но аз исках да видя какво ще прави, като види мечката.
Отрядът кюрди се разпръсна. Половината се отправи с кучетата, за да подгонят мечката, а ние образувахме полукръга, който описах. Халеф и двамата араби взеха копия и заеха място в редицата на ловците. Ние с англичанина останахме при бея. До мен беше и кучето ми, което не пуснах с хайката.
— Вашите кучета ще се нахвърлят ли върху мечката, или само ще я подгонят? — попитах бея.
— Няма да се нахвърлят, а само ще я обградят, за да не избяга.
— Значи е страхлива.
— Ще я опознаеш.
Измина доста време, докато по врявата забелязахме, че гончиите са тръгнали. Разнесоха се висок лай и човешки гласове. Лаят се чуваше все по-близо, а виковете малко по-отдалеч. След няколко минути пронизителен вой показа, че някое от кучетата е ранено.
— Внимавай, ефенди! — предупреди беят. — Мечката сега ще се покаже.
Предположението му беше вярно. Сред близката горичка се дочу пращене и се показа черна мечка. Тя не беше голяма. Един добър изстрел можеше да я умъртви. Като ни видя, мечката се спря, за да може спокойно да обмисли какво да прави при толкова неприятните за нея обстоятелства. С полугласен рев тя изрази досадата си, а очите й ни гледаха недоволно. Беят не я остави на спокойствие. Там, където се бяхме спрели, дърветата бяха по-нарядко, така че можехме да се придвижим с конете. Кадир бей препусна към мечката, размаха едно от копията си и го хвърли към нея. То се заби и остана да стърчи в козината й. После беят пришпори треперещия от близостта на звяра кон.