През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
— Къде е кухнята?
— Вляво, до вратата към двора. Минавал си край нея. Но бъдете предвидливи и внимавайте агата да не ви види предварително, защото ще се скрие.
Яник тръгна, а и ние също, като аз бях със стола на колела. Халеф не даваше друг да носи яйцата и ги беше покрил с пеша на кафтана си. Ние обаче не тръгнахме напряко през двора, а се насочихме към обора и после минахме покрай главната сграда, за да не ни забележат предварително.
Първо потърсихме домакина в стаята му. Тъй като гостната беше постлана с килими и рогозки, не вдигнахме никакъв шум. Оско отвори следващата врата и надникна вътре.
— Какво искаш? — чух аз изплашения глас на Мурад Хулам. В този момент Омар вкара стола ми в стаята. Щом турчинът ме съзря, разпери десетте си пръста срещу мен и изкрещя от страх.
— Хаша, фи аман Аллах! (Господ да ме пази!) Излез вън, вън! Ти си с лош поглед!
— Не се тревожи! Докато си приятелски настроен към мен, очите ми няма да ти навредят.
— Не вярвам. Вън, вън!
За да не ме гледа, той страхливо се беше извърнал настрани и протягаше двете си ръце към вратата.
— Мурад ага — казах аз строго, — какво ти става? Кой се отнася с гостите си по такъв начин? Казвам ти, че погледът ми няма да ти навреди и няма да си тръгна, докато не обсъдя с теб причината за моето идване. Обърни се към мен и спокойно ме гледай в лицето!
— Можеш ли да се закълнеш в Аллаха, че макар и да падне върху мен, погледът ти няма да ми навлече неприятности?
— Давам ти това уверение.
— Тогава ще се осмеля да се обърна. Но ти казвам, че ще те застигне най-страшното ми проклятие, ако ми причиниш зло.
— Няма да ме застигне, защото погледът ми ще бъде насочен с приятелски чувства към теб и няма да ти навреди.
Агата се обърна към мен. Но на лицето му бе изписан такъв страх, че вътрешно бях страшно развеселен.
— Какво искаш от мен? — попита той.
— Искам да те помоля за едно незначително сведение, но преди това ще отправя една приятелска молба към теб. Според обичая домакинът трябва да разчупи хляба с гостите си. Ти не можеш да направиш това, защото подаграта ти пречи да…
[#1 Вечеря. — Бел. нем. изд.]
Спрях посред изречението и едва сега огледах по-добре краката на Мурад. В действителност бях забелязал още с влизането си, че дебелите навои бяха изчезнали. Агата стоеше изправен пред мен. Широките потури се спускаха на големи дипли около коленете му, а предизвиканите преди това от страха му движения бяха толкова бързи и резки, че изобщо не можеше и дума да става за причиняваща страдания болест. Затова след малка пауза обясних учудването си:
— Какво виждам? Чудо ли е извършил Аллах? Болестта те е напуснала!
Агата се сконфузи и само успя да измърмори няколко думи, които не разбрах.
— И при това се страхуваш от очите ми? — продължих аз. — На този, който е доброжелателно настроен към мен, погледът ми носи само добро. Убеден съм, че дължиш това внезапно оздравяване на очите ми и благосклонното ми приятелство.
С това дадох на Мурад ага благовиден предлог за извинение. Той го използва и каза:
— Да, ефенди, сигурно е така. От години страдам от това зло. Едва беше тръгнал оттук и усетих в краката си неописуемо чувство. Опитах се да ходя и видях, че мога! Никога в живота си не съм се чувствал така добре и силен, както сега. Явно, причината е само в твоя поглед!
— Тогава внимавай това да остане така! Всеки обрат във възгледите ти би могъл да предизвика промяна в подобреното ти състояние. Тогава ще се разболееш по-тежко, отколкото си бил преди.
— Че защо ще променям отношението си към теб, ефенди? Не си ми сторил нищо лошо, напротив — излекува ме. Аз съм твой приятел и ти мой.
— Така е. И тъкмо затова ми беше мъчно, че не можем да споделим с теб вечерята си. Но не бива да казваш, че не познаваме законите на учтивостта и приятелството. Затова идваме да ти донесем по-хубавата част от вечерята си и да те помолим, да я изядеш в наше присъствие. Ние ще те гледаме и искрено ще се радваме, ако в наша чест приемеш подаръка. Хаджи Халеф Омар, дай го!
Халеф отметна края на кафтана си от ястието с яйцата, пристъпи към Мурад и му го подаде с думите:
— О, ага, вземи ястието на гостоприемството и ни докажи любовта си, като ни позволиш да гледаме колко ще ти е сладко!
В блюдото лежаха шест умрели врабчета. Мурад слисано местеше поглед от едното към другото и попита:
— Какво означава това? Защо тези врабчета са върху юмурта йемеи?
— Дадох им да ядат от това и от блаженство, поради приятния вкус на ястието, веднага умряха. Сега са тюр ел джине[49] и се реят из градините на рая, като със славееви трели ще възпяват твоето готварско изкуство.
49
Райски птички.