Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
— Що чух? Изпражнение ли каза?
А евреинът пребледня, макар до Севар да стоеше на кон Аспарух, и примирително рече:
— Не си ли чувал, че така се наричате родените след нас, защото откъдето излизат децата, оттам излизат и остатъците от лакомията ни? То ще рече, че ти си роден след мен и си като мой син.
А непримиримият Севар изрече през зъби:
— Не се раждат децата оттам, откъдето излизат остатъците, и аз не съм твой син.
Евреинът се поуспокои и му каза:
— Всички сме деца на Адам и Ева. А колкото до раждането и остатъците, разликата е два пръста. И не виждам защо да спорим за два пръста.
И Севар му каза:
— Не зная кои са Адам и Ева и аз не съм техен син, аз съм от рода Вокил. Колкото до двата пръста, на тебе няма да е все едно дали това острие ще мине на два пръста от челото ти, или на два пръста в челото ти.
Така Севар и евреинът се сбутаха още първия път, когато се видяха, и тази им вражда продължи и занапред.
11.
На заник Севар препусна напред, за да търси място за нощуване, а и за да се отърве от змийския език на евреина. Все се надяваше, че мулето ще изостане, ала не — то тичаше наред с конете. И докато яздеше и се оглеждаше, Севар търсеше остри думи да ги каже на евреина.
Ето — Севар ще му каже: „Ти знаеш ли как соколът се бори с дроплата?“ Евреинът, то се знае, ще каже: „Не знам.“ Тогава Севар ще му каже: „Дроплата каца на земята, а соколът се върти във въздуха около нея. Ала тя винаги обръща към него задницата си. И ако соколът я приближи, тя хвърля и пръска срещу него нечистотиите си. Ти си дропла, аз съм сокол. И ти винаги стоиш срещу мене не с лице, а с гръб. Хвърляй нечистотиите си. Опитай се да изцапаш перата ми или очите ми. Ала знай — ако не успееш, ще те разкъсам, както соколът разкъсва дроплата.“
Да, така ще му каже Севар и още ще му притури, та евреинът ще млъкне най-сетне посрамен. И колко хубаво се сети Севар за дроплата и нечистотиите — тъкмо е за евреина и думите му.
А Севар изкачи някакво възвишение и видя, че по степта язди група конници, та оставя след себе си дълъг облак прах, червен в ниските лъчи на слънцето. И Севар побърза да ги посрещне и разбра, че иде великият жрец на Конника, тръгнал по пряк път. Севар не го обичаше, защото му се струваше, че когато жрецът го погледнеше, все едно, че змия гледаше зайче.
И жрецът пренощува с Аспарух, а на сутринта тръгна до него. Аспарух дори му се зарадва, макар че трудно би могъл да нарече радост това вяло трепване на сърцето, защото всички чувства идеха до Аспарух уморени и сиви, както продължаваше да сивее степта.
И като яздеха стреме до стреме през степта, жрецът каза на Аспарух:
— Синко, исках да те събудя и не знаех, че Тангра ще те сграби така за рамото и ще те разтърси. Гледах те на съвета в Жълтия дворец и видях, че се луташ между думите на съветниците и не знаеш кой говори правдата. Гледах те, когато не знаеше какво да кажеш, застанал сред плиткото езеро, над което нямаше слънце и сенки, та не се знаеше къде са световните посоки. Следях те как се вцепени, когато баща ти Кубрат чу да го вика гласът на земята. Това е, защото много ти е дадено, ала и много си изтървал, та малко си направил и малко знаеш. А ти трябва да се готвиш да станеш жрец на Големия конник и това е голямо нещо. Отвори сърцето си, слушай думите ми и запомняй.
И жрецът подаде на Аспарух оловна плоча. Когато Аспарух започна да разчита руните, жрецът му каза:
— Тук са написани имената на племената, които царят на маскутите Санесан събрал срещу своя роднина арменския цар Хосрой Третия. За да преброи войската си, Санесан карал всеки войник да носи камък и да го хвърли върху една купчина. И огромни грамади останали като страшен знак за силата на войската. Ти чувал ли си за Санесан? Той е живял само преди триста години.
И Аспарух призна и каза:
— Не съм.
А жрецът каза:
— Ето племената от войската му — ти ще ги прочетеш. Санесан събрал хони, похи, таваспари, хечматаки, ижмахи, гати и глуари, гугари, шичбии, чилбии, баласичи и егерсуани, сакарауни, савардини, савартиасфали, чиксини, мирвати и хатирлитбери, и ермихиони — или всичко двадесет племена. Вземи плочата, ти трябва да научиш имената.
И вечерта жрецът взема оловната плочка от Аспарух, а на сутринта го попита за имената на племената, събрани от Санесан. И Аспарух от двадесет племена беше забравил десет, защото имената за него бяха огърлица от обикновени звуци, тъй като ги чуваше за пръв път. А жрецът без упрек и без гняв му каза:
— Как можа да забравиш имената на племена, които са имали царе и ханове и са мислили, че са пъпът на света? Не мислиш ли, че утре ще забравят името на Кубрат и твоето име, макар днес болгарите да са народ силен и многоброен?