Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
Не беше въпрос, а по-скоро констатация.
— Да. Много ми харесва. Великолепна е. Благодаря — въздъхна Беки.
Тъмните му очи я погледнаха спокойно:
— Няма защо. Радвам се, че сте доволна от работата ми. Адресът, на който можете да изпратите банковия превод, е на фактурата. Бих казал, че се надявам отново да работим заедно някой ден, но едва ли ще се случи. — Изправи се и тръгна напред. — Ако ме последвате, ще ви преведа по обратния път.
Беки изпълни нарежданията му, чувствайки се смешно малка и отблъсната.
Погледна широкия гръб на Лоугън и реши, че го мрази от цялата си душа.
Тридесета глава
Имаше да върши много по-важни неща и го знаеше. Трябваше да изчисли колко струва издръжката на къщата, да прегледа основно печалбата от хотела, за да прецени кои разходи да намали допълнително и каква заплата може да получи тя самата. Дали да не си наеме апартамент на остров Сили? Струваше й се доста далеч. Да пътува с корабче до сушата и после с влака до Феърфийлд всеки път, щом й се прииска да се върне у дома, щеше да е скъпо, а и ужасно дълго.
От много мисли за новата ситуация главата й пулсираше от болка.
За пръв път в живота й парите се оказваха проблем.
Полагаше големи усилия да запази самообладание. Да не се отдава на емоциите. А отгоре на всичко не можеше да престане да мисли за Уил Лоугън.
За невероятното му нахалство. Та той е само един проклет градинар, повтаряше си тя. Скъп градинар, определено, но в крайна сметка само толкова. Беки го сравни с надута продавачка в дизайнерски бутик.
Проблемът бе, че сама не си вярваше.
Поразпита тук-там за него. Помоли Шарън да говори с приятелите си в селото. Рупърт бе наел Лоугън, така че тя не знаеше абсолютно нищо за него.
Наученото доста я изненада. Беше от Йоркшър — е, това вече го знаеше — и услугите му много се търсели. Изключително много. Работел в района по друг проект, в парка на един замък наблизо, който реставрирали по поръчка на Националния фонд. За да се заеме „Лоугън Гардънс“ с имението ти, трябвало да се запишеш в дълъг списък от чакащи, а и фирмата не се занимавала с обикновени градини.
— Той всъщност е специалист дизайнер на паркове и градини — обясняваше й Шарън, докато пийваха чай и хапваха препечени филийки с мармалад в кухнята. — Каквито е имало някога в Англия. Все забравям името на онзи човек, много известен.
— Талантливия Браун?
— Да. Точно той. Е, Лоугън се занимава с това. И тарифите му са страхотно високи. Не мисля обаче, че той самият изкарва много пари.
— Защо?
— Защото харчи много за самите градини. Наема големи екипи от работници, понякога дори и архитекти. Купува само най-добрите растения и предпочита тези, които са отглеждани екологично, а те струват цяло състояние. Затова не печели кой знае какво.
— Печели достатъчно, че да носи скъп костюм! — рязко я прекъсна Беки.
Шарън примигна:
— Не се нахвърляй върху мен, аз само ти предавам онова, което научих. Какво, да не би да ти е одрал кожата със сметката?
— Платих му пет хиляди за лабиринта в градината.
Приятелката й явно се изненада:
— Само толкова? Сигурно е объркал нещо.
— Какво говориш?
— Ами помисли малко. — Тостерът изпиука и тя скочи от мястото си, за да си намаже още една филийка с масло. — Добре развит тисов жив плет, колко струва това? Особено ако е отгледан съобразно екологичните норми. Ти имаш поне двайсет такива в лабиринта. А и работниците му, тези неща тежат, а и сигурно е трябвало да наеме машини, за да отсече дърветата, и архитект, който да проектира плана на лабиринта. Според мен е похарчил поне три-четири хиляди. — Шарън сви рамене. — Чичо ми има оранжерия и съм наясно.
Беки се ужаси:
— Нали не мислиш, че ми е направил отстъпка в цената?
— Или е това, или наистина нищо не разбира от сметки — увери я приятелката й.
Беки скри лице в дланите си:
— О, господи!
— Какъв ти е проблемът? Получила си една прилична отстъпка. Не ти ли трябват точно сега тези пари?
— Там е проблемът. Такъв негодник! Не искам съжалението му, не искам да ми прави услуги. И защо, по дяволите, да го прави? Аз живея… тук. — Беки махна с ръка към разкошната обстановка около себе си. — Той се държа грубо, настоявайки да му платя сметката.
— Длъжен е да плати на хората си. Вероятно е настоявал, за да получат заплатите си.
— Трябва да разбера веднага. — Беки поклати глава. — Трябва да му се обадя. Или може би ти ще го направиш вместо мен, Шарън. Просто го попитай дали не е станала грешка при изчисленията.
— Не ме замесвай в това, скъпа.
Беки ядно захапа препечената си филийка.
Шарън си тръгна около един часа. Резултатите от нейните изчисления за разходите, нужни за поддръжката на Феърфийлд, дори и само основните — поддръжка и текущи ремонти, косене на моравата и подрязване на живия плет, заплатата на госпожа Моркамб и отоплението поне на част от къщата през зимата — бяха потискащи.