Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
— Да съм си въобразил, че чувам гласа на баща ми?
— Не се ядосвай. Само питам, защото легендата за пътешествието на Хунафу изглежда същата като онова, което ми разказа за подземната камера. Освен това мисля, че имаш нерешени проблеми с баща си.
— Може би. Но не съм си въобразил онова извънземно същество. Нито гласа на баща ми. Това беше реалност.
— Или само приличаше на реалност?
— Пак си играеш на психиатър.
— Опитвам се да ти бъда приятел. Параноидните заблуди са много силно нещо. Първата стъпка да си помогнеш, е да възприемеш факта, че се нуждаеш от помощ.
— Престани, Доминик…
— Ако ми позволиш, ще ти помогна…
— Не! — Мик стана, отиде до вратата на плевнята, затвори очи и започна да диша дълбоко, за да се овладее.
„Притиснах го достатъчно — помисли Доминик. — Посях семето. А сега трябва отново да спечеля доверието му.“ Тя насочи вниманието си към картата на Чичен Ица. Неизвестно защо снимката от въздуха на свещения жертвен кладенец привлече погледа й. Доминик се замисли за миналата нощ и за разходката си в джунглата.
„Стените на свещения жертвен кладенец… блестяха на лунната светлина. Вдлъбнатините във варовика…“
— Какво има?
Тя се стресна, вдигна глава и с изненада видя, че Мик се е навел над нея.
— Нищо.
— Кажи ми. — Черните му очи бяха твърде проницателни, за да бъдат заблудени.
— Виж тази карта. От въздуха свещеният кладенец прилича на концентричните кръгове на рисунката на пирамидата в Наска.
— Родителите ми стигнаха до същия извод. Няколко месеца се спускаха с акваланги във всеки кладенец и изследваха всички подземни пещери в района. Намериха няколко скелета, но нищо, което да прилича на тунел.
— Проверявал ли си свещения жертвен кладенец след земетресението? — Доминик изтръпна, когато последната дума неволно се изплъзна от устата й.
— Земетресение? — Лицето на Мик светна. — В деня на есенното равноденствие в Чичен Ица е имало земетресение? Господи, Доминик, защо ми го казваш чак сега?
— Не знам. Не знаех, че е важно. Когато разбрах за земетресението, Фолета те беше превърнал във вегетиращ зомби.
— Разкажи ми за земетресението. Как се е отразило на кладенеца?
— Репортажът по новините беше съвсем кратък. Група туристи твърдяха, че видели как водата в кладенеца се развълнувала.
Мик хукна.
— Чакай! Къде отиваш?
— Трябва ни кола. Вероятно ще прекараме един-два дни в Мерида, за да купим някои неща. Хапни нещо. Ще ми трябваш, когато се върна. Идвам след час.
— Чакай, Мик. Какви неща? За какво говориш?
— Акваланги. Трябва да изследваме свещения кладенец.
После побягна по пътя към града.
Обезпокоена, Доминик излезе от плевнята и влезе в къщата на семейство Форма, която беше украсена с мексикански мотиви. Намери на масата в кухнята чиния с пържени банани и царевичен хляб и седна да закусва.
И после забеляза телефона.
През лятото на 1985 година се върнахме в Наска. През първите шест месеца пътувахме всеки ден от малкия си апартамент в Ика — оживено градче на сто и четирийсет километра от платото. Но намаляващият ни бюджет скоро ни принуди да се преместим в мизерно двустайно жилище в село Индженио.
Продадох караваната и купих малък балон с горещ въздух. Всяка сутрин в понеделник Мария, Майкъл и аз се издигахме на триста метра над пустинната пампа и правехме снимки на множеството линии и на великолепните животни, издълбани на платото. Останалите дни на седмицата посвещавахме на анализиране на тези снимки като се надявахме да разгадаем посланието, което да ни насочи към тайния вход за пирамидата на Кукулкан.
Предизвикателството в разчитането на рисунките в Наска е, че има повече фалшиви, отколкото истински улики. На платото са издълбани фигурите на стотици животински и други форми, повечето от които не са създадени от първия художник на Наска. Тази площ от триста квадратни километра е осеяна с правоъгълници, триъгълници, трапеци, гроздове и невероятно прави линии, някои от които дълги четирийсет километра. Прибавете към тях и човекоподобните фигури, издълбани в хълмовете наоколо, и ще разберете колко дръзка беше задачата ни. Но накрая усилията ни помогнаха да отделим най-важните рисунки.
Истинското послание на Наска се съдържа в по-старите и сложни рисунки. Можем само да гадаем за времето, когато са направени, но знаем, че са най-малко на 1500 години.