Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Погледни ме. Погледни ме в очите.
Рийс я погледна и Джоуни внимателно я проучи.
— Случайно да си взимала някакви лекарства? Предписани от лекар или не?
— Не, само билковия чай, който доктор Уолъс ми приготви. И тиленол. Но всичките ми запаси от хапове се озоваха в хаванчето.
— Защо някой би направил това? Или някое от другите неща?
— За да ме накара да повярвам, че съм луда. И да ме подлуди, за което не е нужно много. Аз видях убийството, но никой няма да повярва на луда жена.
— Намериха труп…
— Не е на същата жена — прекъсна я Рийс, като повиши глас. — Не е същата. Не е тя и…
— Престани — рязко й се скара Джоуни. — Няма да говоря с теб, ако не се успокоиш.
— Ти се опитай да останеш спокойна, когато някой ти погажда подобни номера. Бъди разумна и хладнокръвна, когато не знаеш какво ще ти се случи в следващия момент. Или кога ще настъпи следващият момент. Дрехите ми са съсипани. Едва събрах пари да ги изпера, а сега са унищожени.
— Можеш да пазаруваш на кредит от магазина на Мак. Ако искаш да ти дам аванс, щом се налага да си купиш нови дрехи.
— Не е там работата.
— Не е. Но е по-добре, отколкото извадено око. Откога се случват тези неща?
— Откак… почти откакто съобщих за убийството на жената. Не знам какво да правя.
— Трябва да поговориш с шерифа.
— Защо? — прокара ръце през косата си Рийс. — Да не мислиш, че върху боклука в багажника ми има отпечатъци?
— Все пак, Рийс.
— Добре — въздъхна тя тежко. — Добре, ще кажа на шерифа.
— Хубаво. А сега прегледай дрехите си, виж какво може да бъде спасено и ги окачи да съхнат. Ако имаш нужда от нова риза или бельо, изтичай до магазина през почивката си. Имаш около пет минути преди началото на смяната.
Джоуни загаси цигарата, стана и извади двадесет долара от джоба си.
— За боядисването на банята — каза тя.
— Не съм я боядисвала. Броуди свърши работата.
— Дай ги на Броуди, ако искаш да се правиш на идиотка.
Гордостта й се забори с практичността. Практичността надделя.
— Благодаря.
— Броуди знае ли за всичко това?
— Да. Като изключим нещата, които се случиха днес.
— Искаш ли да му се обадиш, преди да започнеш работа?
— Не. Очевидно му преча.
Джоуни изсумтя.
— От мъжете безспорно има полза, но ако изключим, че могат да те докарат до оргазъм, трудно е да се сетиш за какво още стават. Стегни се и слизай долу. Специалитетът тази вечер са ребра.
Рийс се надигна и срита кошницата.
— Ребра от какво?
— Бизон — усмихна се Джоуни. — Може би знаеш как да ги направиш по-изискани.
— Всъщност…
— Слизай долу и действай. Имам само две ръце.
Броуди се зачуди дали да метна пица в микровълновата и се сети за обещаното пиле и пирожки.
Рийс го бе направила нарочно, реши той. Беше му подхвърлила идеята за печено пиле и пирожки, за да го накара да мисли само за нея. За храната, поправи се той.
Просто бе искал Рийс да не напира толкова. Каза й да отстъпи леко, не нещо повече, нали? Но тя реагира прекалено бурно, както постъпваха всички жени.
Мъжът имаше право на малко пространство в собствената си къщи, нали? Малко уединение, без някоя жена вечно да се върти около него.
Имаше право да яде и замразена пица, ако си поиска. Но пък той не искаше. Желаеше хубава, топла храна. И знаеше къде да я получи.
Беше вечерял в ресторанта и преди Рийс да се появи в града, помисли си, докато крачеше към колата. Не отиваше в града заради нея. И ако Рийс иска да си вири носа, нейна си работа. Той очакваше само хубава храна.
Но когато паркира пред ресторанта, Джоуни бързо излезе навън.
— Идвам да поговорим.
— За какво? Рийс е…
— Да, за нея — прекъсна го тя и веднага забеляза каквото бе очаквала — човекът бе лудо влюбен. — Поразходи се с мен. Разполагам с десет минути.
Джоуни заговори бързо, за да не му даде възможност да я прекъсне.
— Каза, че ще се обади на шерифа, но още не го е направила. Опитва се да се справи сама. Боклукът в багажника й бе гадна работа. Не обичам такива неща.
— Всичко, което се случи, е гадно. Трябва да поговоря с нея.
— Ще й дам десетина минути почивка, ако иска. Иди отзад. Не искам да се разправяте в ресторанта.
Той я послуша, влезе в кухнята, мина покрай Пийт и хвана Рийс за ръката.
— Ела отзад.
— Заета съм.
— Работата ще почака — възрази той и я повлече към вратата.
— Чакай малко! Работя. Никой не влиза да те дърпа, когато работиш. Ако имаш да ми казваш нещо, ще почакаш, докато приключа.
— Защо, по дяволите, не ми се обади днес? И то след всичко, което се е случило?